Даниел вдигна вежди.
— Тази система на правораздаване ми се вижда много либерална. Боях се, че ще чуя за наказание като умъртвяване във врящо олио или нещо подобно.
Касуф горчиво се усмихна.
— Такъв беше законът на Ра… Е, той не управляваше със закон, а със сила. Ние не бихме могли да живеем по този начин.
Шаури забеляза как баща й потисна прозявката си.
— Става късно — рече тя. — Хайде, съпруже.
Когато поеха по тихите улици на Нагада, кипящата нервност у Даниел го накара да ускори крачка. Шаури го настигна, дръпна го за ръката и го изгледа недоумяващо.
— Още не можеш да се успокоиш от разговора с тоя Дрейвън. Трепериш като мастадж, доловил прииждаща пясъчна буря.
— Не се страхувам от Дрейвън… просто се тревожа.
— Не исках да кажа, че трепериш от страх — усмихна се жената. — Просто усещам тръпнещото ти тяло… помня колко по-различно бе през първата ни брачна нощ в сравнение…
— Не е честно — намръщи се Даниел. — Тогава не знаех езика ви и просто не разбрах, че това е брачната ни нощ. А когато проумях…
— Именно — още по-широко се усмихна Шаури.
И двамата ускориха крачка, за да се приберат час по-скоро.
На следващия ден Дрейвън прогони Локуд не само от кабинета му, но и от скъпоценната му климатична инсталация. Настани се зад бюрото на ръководителя на обекта и повика Върнън Балард.
— Пускам пипала към противника посредством нашите езикови учители — заяви Дрейвън на шефа на охраната. — Ако всичко мине добре, утре вечер ще се свържем с тях.
Нощта е най-подходящото време за заговори, особено ако заговорът има за цел да свали някое правителство. Тъмнината дава чудесни възможности на водачите на преврата.
— Сигурен ли сте, че тия момчета ще успеят да вземат властта от старците? — попита Балард.
— Те са млади. Без съмнение можем да разчитаме на тяхната… стремителност.
Водачът на наемниците поклати глава.
— Това за вас е просто въпрос на подход, нали? Ако не можете да влезете през главния вход, нищо не ви пречи да използвате задната врата.
— И все пак ключът ни е необходим — рече Дрейвън. — И от теб очаквам да ми го доставиш.
— Прадядо ми е търгувал с индианците. И две неща били особено ценени тогава — уиски и пушки. Момчетата едва ли са големи пиячи, но сигурно обичат пушките.
— Ние обаче не искаме в ръцете им да попаднат твърде качествени пушки.
— Също както е правил и прадядо ми с индианците — продължи мисълта си Балард. — Те се нуждаят от предимство на местна почва, а моите хора пък ще имат предимство пред тях. — Мъжът замислено присви очи. — Ще успея, струва ми се, да се добера до няколко сандъка пушки „Гаранд“ от хиляда деветстотин четирийсет и втора, пригодени за военноморския флот през Втората световна. Пушки с ударник и пет патрона на едно зареждане.
— Изостанали с петдесет години в сравнение със съвременните технологии — отбеляза Дрейвън. — Това ми харесва.
— Пушките „Гаранд“ са за редови войници. Използвали са ги още през хиляда деветстотин и трета — продължаваше да бъбри Балард.
— Толкова по-добре — усмихна се Дрейвън.
— Забравих да спомена най-важното. Тия пушки стрелят с куршуми калибър трийсет. Моделите, появили се години по-късно, използват далеч по-малки, да речем, калибър двайсет и две.
— Следователно с амуниции не могат да се снабдяват от нашите складове… нито пък от складовете на военните.
— Не, сър — провлечено отвърна Върнън Балард. За да се сдобият с патрони, тия момчета пак ще опрат до нас.
— Върни се през Старгейт и уговори сделката — заповяда Дрейвън. — Едва ли ще ни струва много скъпо. Искам също така да разполагам с мостра за срещата с бъдещите ни приятели.
Усмивката, разтегнала устните му, бе напълно лишена от каквото и да било чувство.
— Тия примитивни люде се прехласват от всяка пищна демонстрация.
Тримата посетители влязоха в Нагада, предрешени в домашно тъкани роби. За Скаара видът им бе повече от комичен. Какво ли си въобразяваха, че ще постигнат тези чужденци?
Предишния ден той бе разговарял със свои съмишленици. Бяха ги потърсили ученици от курсовете по английски, организирани от КОМ. Важният човек, пристигнал да разговаря със старейшините, пожелал да се срещне и със Скаара, лично с него и ако е възможно, в най-тесен кръг.
Скаара не бе склонен да се съгласи, докато не го убеди един от неговите помощници — доскорошен пастир, изявил се в битката с войните хороси.