— Още при първия пост се досети, че за града ще му е нужен водач — обясни младежът. — Добре ще е да го изслушаме.
Ето как бе уговорена срещата за същата вечер, когато в града дойдоха тримата предрешени непознати. Според Скаара още отдалеч си личеше, че не са от местните. Единият се извисяваше на повече от педя над тукашните жители. Когато О’Нийл и Ковалски се бяха представили за жители на Нагада, високият лейтенант поне бе проявил достатъчно досетливост да се поприведе, за да скрие истинския си ръст. А ето, че този ни най-малко не се смущаваше от факта, че стърчи над останалите. Вързопът, който носеше тъй грижливо, също предизвика недоумение.
Чужденците бяха настояли срещата да се състои на някое изолирано и по възможност не много шумно място. Скаара избра един от складовете, построен близо до зидовете.
Постройката беше с дебели стени, но бе взривена от удаджетите на Ра и все още не бе ремонтирана.
На светлината на няколко газени лампи чужденците бяха въведени в едно от вътрешните помещения. Наметалата скоро бяха свалени и Дрейвьн, Локуд и шефът на охраната Балард откриха лицата си.
— Ти ли си водачът на младежите войници? — поде Локуд на някакво нескопосно подобие на местното наречие.
— Какво искате? — попита Скаара на английски.
— Така си и мислех, че владееш езика ни — отбеляза Дрейвън. — Един от хората ти, който снощи ми послужи за водач, говореше съвсем сносно.
За Скаара думите прозвучаха така, сякаш бяха излезли от устата на някой търговец на пазара, готов да поласкае купувача още преди да е предложил стоката си.
— Искали сте среща с мен — лаконично изрече домакинът.
— Дойдох да разбера към какво се стремиш — усмихна се Дрейвън. — Компанията, която представлявам, е голяма и мощна. Можем да ти осигурим богатство, жени…, а и власт тук на Абидос. — Опитният оратор се наклони напред, за да подсили следващите си думи. — Затова питам: какво искаш?
Скаара му се усмихна загадъчно.
— Искам звездите. Можеш ли да ми ги предложиш?
Дрейвън се сепна от умелото измъкване.
— Какво искаш да кажеш? — попита.
— Ти и новите войници, онези в зелените дрехи, държите Старгейт — рече Скаара. — Искам нашият учен, Даниел, да получи достъп до портата. Отвъд има и други светове, моят и твоят не са единствени. Наши братя все още търпят гнета на Ра. Нима не е наш дълг поне да се опитаме да ги открием?
За Дрейвън този отговор беше толкова неочакван, че за да спечели време, той се престори, че се съветва с придружителите си.
— Момчето се цели твърде високо — прошепна Валард. — Кой би помислил, че ще му хрумне да пожелае открит път към други светове?
— При сегашните темпове на доставки печелим добре — додаде Локуд с мазен угоднически тон. — Нима ще допуснем Джаксън да прекъсне този поток? Дори само за миг Старгейт да бъде изключена от веригата, това означава изгубени товари руда и недоставени стоки, които са крайно необходими от тази страна.
— Няма да получим нито руда, нито каквито и да било други стоки, ако не спечелим благосклонността на местното правителство — прошепна Дрейвън в отговор.
Опита се сам да прецени що за човек е този младеж. Накрая реши, че въпреки изречените високопарни слова, може и да се хване в подготвения капан.
— Едва ли бих могъл да ти предложа звездите заговори почти искрено. — Според нашите мъдреци ще бъде много трудно да се открият други светове.
— Така казва и Даниел — кимна Скаара. — Комбинациите са безброй. Но можем поне да опитаме.
— Може би — кротко продължи Дрейвън. — Аз обаче мога да ти предложа по-добър живот тук на Абидос. Амуниции за твоите бойци, истински униформи, оръжие. Покажи му — обърна се накрая към Балард.
Наемникът разви вързопа, който бе донесъл. На Скаара пушката се стори малко по-дълга от онези, които вече познаваше. Балард извади пачка издължени патрони и я пъхна в гнездото.
Едно щракване и той нагласи някакво лостче в горната част. После стреля в стената, където мигом се появи огромна дупка. Изстрелът бе тъй оглушителен, че вътре нахълтаха неколцина от момчетата на Скаара, уплашени, че водачът им е в опасност. Балард отново приготви механизма и стреля.
— Чудесно оръжие, нали? — подхвърли Дрейвън.
— По-бавничко е от онези, които спасихме от лагера на полковник О’Нийл — отбеляза Скаара. — И зареждането отнема повече време… освен това патроните са по-големи от онези, с които стрелят нашите автомати.
Усмивката на Дрейвън застина. Очевидно не бе очаквал младежът да забележи толкова важни детайли.
— Пушките действително са обикновени, защото… е, защото в този свят нещата са по-прости. От друга страна, много по-лесно е да се поправят. Вярно е, че не са и много бързи, но пък и няма да потънат в пясъка.