— Ами добре тогава. Както казваш, това са чудесни оръжия. А ние как ще ги заплатим? Очакваш да ти работим в мините?
— Ще ви дадем пушките, за да ви помогнем да заемете мястото, което ви се полага тук, в Нагада. Ще ги използвате, за да надвиете старците, които държат в подчинение вас и целия град. Мината може да донесе богатство на всеки от вас. Просто върни хората отново да работят за нас.
— Значи ще получим пушки, ще получим и богатство, ако в замяна на това свалим от власт дъртите глупаци, които ни управляват.
Дрейвън закима въодушевено.
— Готов съм да ви дам един съвет, господин Дрейвън. — И Скаара посочи Локуд. — Уволнете този човек. Тук е вече месеци наред, а дори не знае, че аз съм син на Касуф, главния сред дъртите глупаци.
Дрейвън без малко да изпепели с поглед ръководителя на обекта. В отчаянието си Балард взе отново да зарежда пушката. Скаара грабна дълъг прът с подобен на лотусов цвят връх. Дрейвън го бе помислил за причудлива факла или просто за украшение. Замахвайки с пръта като бойна тояга, младежът изби оръжието от ръцете на Балард.
След това задейства някакъв скрит механизъм и на върха на пръта се изтегли тесен фланец. Прицели се и кълбо енергия изскочи от тоягата. Прикладът на пушката пламна, металното лостче изчезна. В следващия миг цевта се разтопи.
— Едва ли ще ни бъдат нужни вашите… простички оръжия.
Всеки би разпознал родения водач в този млад човек, когато той насочи взривното копие към натрапниците.
— Сега си вървете. Махнете се от очите ми, преди да съм ви показал какво може да стори това на човешката плът.
ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА
ДОРИ БОГОВЕТЕ СА СМЪРТНИ
Страничен наблюдател би казал, че преходът на бойния кораб „Окото на Ра“ от звездна орбита в нормално пространство бе извършен във вихрено безшумно зарево. Вакуумът, естествено, не е звукопроводима среда, но от друга страна е светлопроводима. Ето защо в момента, в който звездният кораб се появи, червеноярка светлина заискри от повърхността на пирамидалния му корпус.
Застанала на пулта, Хатор долови познатото чувство на гадене, характерно за преминаването от хиперпространството обратно към реалността. Скоковете на звездния кораб се различаваха от преходите през Звездните порти — по някаква необяснима причина изглеждаха лишени от фокус. Човек имаше чувството, че безцелно се втурва през нищото.
Едно от момичетата от техническия персонал на Пта прокара пръсти по светещите табла, съставляващи контролния пулт за управление. Пред лицето й проблесна холографски екран.
— Навлязохме в звездната система Аментет — обяви тя. — Данните не показват отклонения от предварителните изчисления.
Пта лично обходи пултовете, за да провери всички постове. Когато достигна инженерния, активира системата за комуникации.
— Двигатели! Забелязвам леки отклонения в работата на главната захранваща система. Модулирайте.
Хатор даде знак на инженера на боговете да се приближи.
— Ако продължаваш да вършиш тяхната работа, никога няма да се научат — прошепна тя.
Отвърнаха й доста по-грубо:
— Те все още се обучават, получили са само повърхностни знания по системите на кораба. Екипаж без опит може и да придвижва летящия дворец на Ра за кратки преходи, но съвсем различно е да управляваш този великан.
Това бе добре известно на Хатор. Корабът на Ра, независимо от огромните си размери и великолепие, бе просто обикновена яхта, играчка в сравнение с всяващото ужас туловище на бойния кораб. На всичко отгоре повечето кораби от кралската флота се управляваха от автоматични системи. Което би било невъзможно при кораб, влизащ в бой.
Корабът на Ра разполагаше с невероятна мощ и с разнообразни приспособления. Ала, въпреки наличието на вълшебния кварцов камък, енергията бе твърде ценна, защото трябваше да се разпределя между двигателя и оръжейните системи. Въпреки дългите месеци за реконструкция, повечето от връзките в захранващата система датираха от хилядолетия.
Хатор неспокойно крачеше напред-назад. Обстановката около нея извикваше неприятни спомени, но за останалите на борда беше едва ли не легенда.
— Как се справяш? — обърна се тя към Пта.
— С кое? — попита в отговор някогашният й съпруг.
— Как се справяш, като легендарна личност? Не те ли смущават реакциите на съвременниците към факта, че си Първият Пта?
— Съвсем просто — сви рамене той. — Не съм им казал.
Аз самата не бих могла да се възползвам от същото, рече си Хатор. Пък и много по-трудно бих привикнала към тая упадъчна епоха. Екипът инженери не бе единственото попълнение на борда на „Окото на Ра“.