В отдалечените владения се струпваха хора и запаси. Дори някои от техниците на Пта бяха задържани против волята на богоподобния си командир.
Най-голямата беда бе недостигът от войни. Наземната бойна група, прикрепена към „Окото на Ра“, бе в чувствително намален състав. Много повече, отколкото на Омбос, Хатор бе принудена да разчита на внезапни яростни атаки от страна на удаджетите за осигуряването на мощен огнен заряд. Всъщност просто не достигаха надеждни бойци, които да се използват като пехотинци. Разполагаха само с малък резервен отряд. Не й достигаха дори обучени войни за огневите постове на бойния кораб. Цели батареи бяха заробени и предстоеше да бъдат изложени на огъня на войниците, мобилизирани измежду администраторите на Тот.
И все пак бяха успели да се доберат до звездната система, най-близка до Туат. Хатор си припомни почти същия преход, извършен с новоповерената й флота преди старта за потушаване бунта на Омбос. Съзвездието Аментет не включваше планети, на които съществува живот. И все пак в някоя от безбройните невидими просеки в пространството трябваше да се намира третата планета.
Хатор предложи да използват скални астероиди за упражнение по стрелба.
— Включете автоматичното управление — нареди тя на жената, чийто пост в йерархията съответстваше на офицер навигатор. — Задайте курс към някой плътен метеоритен облак.
Мрачното сияние, характерно за обичайния ход на придвижване в пространството, освети основата на пирамидалния кораб и ето че той се понесе към нещо като купчина космически боклуци.
— Заповедта изпълнена — докладва офицерът навигатор.
— Сензорните мрежи на максимален обсег! — провикна се Пта.
Таванът на командното помещение изчезна и на негово място се появи холографско изображение на най-близкото видимо пространство. Стилизирана пирамида в средата на проекцията изобразяваше местоположението на кораба. Светещи многостени обозначаваха астероидите.
— Готови за стрелба! — извика Хатор, като отвори нова линия за комуникация. — Вторичните артилерийски единици! Прицелете се! Огън!
Секунди по-късно на холографската проекция метеоритите започнаха да се пръскат и дори да изчезват. Отдолу на екрана се появиха цифрови данни за процента и степента на точните попадения.
— Задоволителен резултат — рече Хатор на Пта. — Изглежда, че тренировките на автоматите симулатори са понаучили на нещичко дори счетоводителите на Тот. — После се обърна към навигационния пулт. — Сензори, намерете ми някое по-тлъсто парче. Да наподобява луна Туат.
В резултат на бързото претърсване из относително близките участъци бе открит космически отломък, който всеки астроном от Земята би класифицирал като подобие на Церера — първия най-голям и най-ярък открит астероид. Пирамидалното изображение на холографския екран се сви заради приложения по-голям мащаб. По-дребните късове добиха по-бледи очертания. Астероидът се превърна в пламтящо оранжево кълбо.
— Готови! Първичните единици, прицел… Огън! Набелязаната цел просветна още по-ярко, увеличи размерите си като да бе облак газ, след което изчезна.
Видяното на екрана до голяма степен наподобяваше действителността. Изстреляните мощни експлозиви бяха изпарили планетоида. На Омбос тези бойни единици бяха заличили цели градове.
В сегашното време обаче преградният артилерийски огън означаваше неминуема гибел. Секунди след унищожението на малката луна холографската проекция угасна. Същото сполетя и другите светлини в командното помещение. Важните постове останаха отбелязани, но вече с по-бледата светлина на аварийната система. Завиха предупредителни сирени.
— Двигателите! Какво ти казах за възможните отклонения от зададената програма?! — като бесен се развика Пта.
— Господи, енергийният разход за основните бойни единици предизвика рязко изтичане на енергия! — отвърна глас, в който прозираше паника. — В момента се опитваме…
По допълнителната комуникационна линия долетяха и други уплашени гласове.
— Докладвайте! Докладвайте, Амит да ви погълне! — изруга Пта.
Яростният пламък блесна в погледа на Хатор.
— Ако твоите хора станат причина да се отклоним, кълна се че лично аз ще те хвърля в бездънната паст на Амит!
— Съжалявам, господарке. — Гласът откъм помещението на главното захранване звучеше притеснено, но паниката очевидно бе отминала. — Някои от престарелите връзки просто не издържаха натоварването. Ще трябва да променим курса, но ви уверявам, пълната мощност скоро ще бъде възстановена. Поддържащите системи действат, пасивните сензори не сигнализират непосредствена опасност.