— Смятах, че разполагаме с вторична верига свръзки за цялото двигателно и навигационно оборудване — през зъби изсъска Хатор.
— Това важи за нормални обстоятелства — без колебание отвърна Пта. — Но при такова бързане… — И той сви рамене. — Би трябвало да сме доволни, че открихме дефекта. Моите хора постепенно ще се приучат на по-голяма предпазливост.
Хатор предпочиташе да не знае колко време са били в пълна безпомощност. Най-сетне захранването бе възстановено.
— Върни ни обратно на Туат — гласеше лаконичната й заповед.
Беше запазила спокойствие, докато „Окото на Ра“ възстанови управлението си. Но все още усещаше стегнатите мускули на стомаха си.
Доближиха звездната система, след което се отправиха към планетата Туат.
— Искам да изпробваме планетарно кацане — тихо рече Хатор на Пта. — Освен, ако не смяташ, че е прекалено опасно.
— Не по-опасно от маневрите досега — отвърна Пта.
Заревото на двигателите грейна още по-ярко, когато бойният кораб нахлу в атмосферата на изоставената планета. С невероятна плавност, като се имат предвид огромните му размери, „Окото на Ра“ се долепи до разрушения космодрум насред необятния градски пейзаж, белязан от опустошението.
— Спуснете удаджетите — нареди Хатор. — Нашите бойци са от шест различни фракции. Трябва да се научат да летят, а и да се бият, като екип.
С рязък жест тя повика Пта настрани.
— Докато се групират бойните единици, събери всички техници в близост до Туат и се погрижи да няма повече подобни системни сривове. — Очите й отново гневно проблясваха. — Ако това се беше случило по време на бой… — Тя сниши глас. — Ти щеше да бъдеш първата жертва.
— Сигурна ли си, че ще влезеш в сражение с „Окото на Ра“? Корабът на Ра може да се е повредил някъде по пътя между планетата Туат и луна Туат. На борда нямаше никакви техници — само децата и няколко бойци.
— Какво сполетя империята? — избухна Хатор. Не можеш да събереш достатъчно техници да подновят един кораб. Не достигат бойци…, та те са по-малобройни и от почетен гвардейски отряд.
— Отдавна отминаха Първите дни — рече Пта. — Империята преустанови своята експанзия… и вече не ни застрашава бунт от страна на фелахите.
— И в резултат на това експедицията ни до Абидос се сведе до нещо, подобно на детска разходка — горчиво отбеляза Хатор.
— Ами ако се натъкнем на Ра? — попита Пта.
Лицето на Хатор застина.
— Ще му служим, естествено.
Бледата кожа по лицето на киборга Пта се сгърчи в усмивка.
— Ами ако се окаже, че той е безпомощен?
Хатор си спомни как в миналото тези безхитростни блестящи очи винаги бяха успявали да отгатнат мислите й. Каквито и тайни да пазеше тя, той винаги бе в състояние да ги разкрие.
— Не отговори на въпроса ми — прозвуча подигравателно напомняне.
— А и нямам подобно намерение — заяви Хатор и се отдалечи. — Ще взема совалката до луна Туат.
Хатор реши сама да пилотира совалката при полета до кралския дворец. Тя умееше да управлява малкия космически кораб, пък и в интерес на истината, имаше нужда да остане сама. Събитията в контролната зала на „Окото на Ра“ я бяха изтощили неимоверно. Освен това тя бе пилотирала совалки и удаджети още в дните на Първото време. А оттогава уредите за управление не се бяха променили.
Совалката имаше същата пирамидална структура като всички космически съоръжения за придвижване в империята на Ра. Разполагаше с място за не повече от десет души и един пилот. Малкият искрящ корпус изглеждаше някак не на място върху напуканата обветрена пирамида, приютила Старгейт към планетата Туат.
Бяха правени опити да се закърпи каменният кожух, ала следите от това вече не личаха, скрити в килима от мъх, който достигаше почти до върха на пирамидата. За случайно попаднал тук земен жител станцията би се сторила като широка коледна елха с едно-единствено украшение — звездата на върха.
А за Хатор тъжната гледка на космодрума бе по-скоро метафора за нехайството, обхванало цялата империя на Pa. По нейно време пирамидите се поддържаха безупречно, макар градът, който някога бяха обслужвали, да бе вече белязан от разрухата.
Две станции по-нататък се виждаше „Окото на Ра“, същинска планина от стъклено злато. Пред погледа на Хатор покривните плочи се разместиха и откриха палубите за кацане и процепите за бластерните оръдия. Поне отвън бойният кораб изглеждаше същият гибелен артефакт, както и в дните на Първото време.
Хатор се приготви за излитане и ето, че съзря два удаджета. Изящните дръзко проектирани антигравитационни самолети имаха извитите крила на нападащ сокол. Върху тях дори бяха изобразени стилизирани крилца от злато.