Самолетът направи остър завой и се изгуби в далечината, следвайки своя събрат над пустите улици на мъртвия град. Хатор съзря единствено как проблясват оръдията близнаци. От опит знаеше каква е разрушителната сила, стоварила се върху обраслите с треволяци улици.
Сякаш последвала примера на удаджетите, Хатор включи механизма за излитане. Измамно красиво сияние обагри площадката, когато совалката се отлепи от повърхността.
Мъхът обаче потъмня, една шеста от височината бе като застлана с черен покров.
Совалката се движеше със скоростта и устрема на асансьор — все едно се придържаше към правилото „умерената постоянна скорост е най-доброто оръжие“. Това обаче бе единственият достъп до планетоидния дворец на Ра. Близката до параноя мания за дебнеща опасност, обладала върховния бог, бе поставила Старгейт на Туат на повърхността на планетата. Той бе премахнал от двореца дори телепортите с малък обсег на действие.
Така, че който пожелаеше да посети луна Туат, трябваше да се придвижва с някоя от бавните тантурести, лесно забележими совалки. В проклетите бъчви нямаше място дори да се побере един боен отряд.
Когато совалката се издигна на около петнайсетина метра над станцията, излетяха друга двойка удаджети. За съжаление тия машини можеха да летят само в атмосфера и не биха могли да стигнат дори до малката луна. Хатор се усмихна. Ето начин да пристигне по впечатляващ начин. Тя реши да поговори с Пта за свръхсъоръжаване на един от самолетите.
Удаджетите се насочиха право към совалката, като я обходиха отстрани. Хатор се усмихна още по-широко — бяха я връхлетели спомени от миналото. Пилотите бяха все същите, винаги готови за някоя каскада. Освен това тя познаваше тези двамата. Вторият екип удаджети принадлежаха към нейната клика, бяха първите й поддръжници.
Отминаха още преди Хатор да проумее, че са открили огън срещу нея. Совалката й се отклони от курса, блъсната от залповете, поразили златистата й повърхност. Тромавият клатушкащ се кораб едва бе успял да удвои разстоянието до повърхността, когато удаджетите се приготвиха за втора атака.
Хатор прокара ръка по новоинсталирания панел. Контролните датчици оживяха. С отдавна придобита лекота тя насочваше издигането на совалката с една ръка, докато с другата задаваше параметрите.
На екрана се появи голяма червена точка. Удаджетите отново бяха над нея. Ефирната им конструкция ги правеше подобни на пеперуди, тръгнали да нападат парче тухла. И все пак бяха в състояние да правят маневри и да стрелят. Да стрелят, докато тухлата влезе в единствения тягостно бавен коридор. Рано или късно нападателите щяха да ударят някой важен уред, тухлата щеше да падне и да се разбие!
Освен ако…
Удаджетите бяха открили огън. Хатор придвижи лявата си ръка върху една от светещите плочи. Червената точка на дисплея следваше движенията на ръката й. Точката докосна единия удаджет, изпревари го…
Хатор натисна с пръст подобната на стъкло повърхност. Огнени залпове избухнаха във всеки от върховете на пирамидата. Три от тях удариха удаджета, в който се бе прицелила. Крехкото аеродинамично тяло се разпадна като пеперуда, на която са отрязали крилата.
Другата машина я подмина, поколеба се, преди да се подготви за нова атака. Бяха се издигнали доста нависоко, почти до граничната точка, допустима за удаджета. Ако пилотът не улучеше, Хатор щеше да се измъкне.
Совалката обаче се закашля. Още едно попадение щеше да означава безславно, фатално пропадане. И все пак докато приближаваше, пилотът се поколеба.
Ръката на Хатор се стрелна по командното табло, изви совалката под прав ъгъл спрямо отвесната траектория. Спреше ли издигането, пирамидалният кораб летеше като камъче. Хатор залитна, повлечена от инерцията.
Маневрата й бе замислена по такъв начин, че нападателят й да бъде принуден да премине огневата линия на петте й оръдия. Удаджетът приближи, решен да атакува. Под крилата припламнаха залпове от оръдия.
В отговор совалката на Хатор блъвна смъртоносен пламък от петте бластера.
Совалката отново се заклати — бе откъснато парче от носа. Удаджетът се пръсна на парчета, тъй като и петте снаряда попаднаха върху пилотската кабина.
Следващата мисъл на Хатор бе да овладее ранената совалка. Изви я така, че тялото отново да е насочено към планетата, включи на максимално издигане и успя тъкмо навреме да спре застрашителното пропадане. Мрачна усмивка разтегна устните на жената. Не бе успяла да поръча на Пта да увеличи мощността на совалките. За нейната лична машина обаче се бе погрижил да е добре въоръжена.