Като се възползва от телепорта вътре в каменната пирамида, Хатор се прехвърли направо в командната зала на „Окото на Ра“. Пта стоеше на мястото на командира. Всички техници от неговия екип носеха взривни копия.
— Бунт или опит за убийство? — попита тя някогашния си съпруг.
Пта вдигна механичното си рамо.
— Все още не сме напълно сигурни, но като че ли опитът за убийство изглежда по-вероятен. Повечето от нашите бойни попълнения изглеждаха шокирани от нападението срещу теб. Отнето им е оръжието, а удаджетите са задържани. Първите излетели са получили заповед да се приземят.
— Почудих се, че никой не излетя да ми помогне — язвително отбеляза Хатор.
— Исках да се уверя, че който излети, няма да те нападне — отвърна невъзмутимо Пта. Механичното му рамо отново се привдигна. — Пък и много добре знаех, че ще се справиш с два удаджета при въоръжението, с което разполагаш. И предположението ми бе доказано.
— Предполагам трябва да се радваме, че убийците не бяха на бластерните оръдия — заключи Хатор. — Пилотите бяха от моята клика, нали?
— Май ще е по-добре да кажем, от кликата на покойния Себек — отбеляза Пта. — Макар да изглеждаха доста предани на твоята кауза.
— Ще трябва да се надяваме останалите бойци да ме последват. — Хатор се обърна към офицера навигатор.
— Издигни ни. Поемаме към луна Туат. Искам непрекъснато проследяване на отбранителните оръдия на Двореца. Ако се задействат, искам артилерийският отряд да ги взриви.
Мраморните стени на централния купол в двореца бяха изподраскани и изронени от честата размяна на енергийни снаряди. Отрупаните в единия ъгъл мебели — сред които и златният трон — бележеха позицията на последните бунтовници. Хатор наблюдаваше холографското изображение на една от шпиониращите камери, инсталирани от Пта, когато войн хорос от личния й отряд, събран от три отделни фракции, насочи, копието си иззад ъгъла и стреля. Огненото кълбо лесно премина през импровизираната преграда и удари един от бунтовниците в гърдите.
— Един падна, остават петима — отброи тя. — Да не забравяме и двамата водачи в другата зала… при Тот.
— Не мога да ти покажа какво става там — извини се Пта. — Унищожиха моите модули за наблюдение.
— Учудвам се, че не са опитали да рискуват със заложници.
— Не биха посмели при твоята репутация. Сигурна ли си, че искаш да влезеш сама?
Хатор кимна мрачно.
— В този момент нямам желание да чувствам никого зад гърба си.
Опитът за преврат бе привлякъл удивително много поддръжници, защото бе извършен не в името на Апис, подстрекателя, а в името на Ра.
Кой би предположил, че Бикът ще е толкова хитър? — запита се Хатор. Използвал е гнева срещу мен като узурпатор, който възстановява онова, което Ра бе забранил. А е естествено, че всички ние здравата се боим как би реагирал Ра, ако наистина се върне.
Бе оставила Тот да управлява замъка, докато трае пробното й пътуване. И единствено неочаквано бързото й завръщане бе объркало плановете на заговорниците. Едва бяха започнали — бяха пленили Тот и арсенала на двореца, когато „Окото на Ра“ отново се бе появило в системата.
Убийците на борда на бойния кораб се бяха видели принудени да избързат. Освен това все още бе твърде силна съпротивата срещу преврата на луна Туат. Заговорниците дори не бяха успели да се доближат до отбранителните оръдия.
Със завръщането на Хатор опитът за преврат се бе провалил… Загинали бяха и мнозина от поддръжниците на Апис.
Оставаше да се справят само с тази малобройна група, попаднала в капана. Каква ирония: Пта докладва, че привидно задъненото помещение, където водачите бяха намерили убежище, всъщност бе свързано с таен проход, който той самият бе построил за Ра.
Хатор предложи да използва тайния проход, за да се опита да спаси Тот.
— Би могла да изпратиш отряд от охраната — възрази Пта.
— Тот е този, който ме възроди… дължа му най-доброто, на което съм способна — отвърна Хатор.
Мърморейки недоволно, Пта й показа най-близкия вход. Тайният проход бе слабо осветен и учудващо чист — в много по-добро състояние от площадката за кацане на совалките например.
Хатор безшумно приближи до преградата, която според уверенията на Пта ги делеше от последното убежище на Апис. Отстъпи крачка назад и насочи взривното си копие. Първият изстрел взриви тайния вход. Вторият отнесе главата на Апис, раздробявайки маската и това, което беше под нея, из цялата стая.
Другият бе мускулест млад мъж. Боята от Окото на Ра, татуирано около дясното око на младежа, бе все още незасъхнала. Той наскоро бе попаднал в кастата на бойците и се бе издигнал твърде бързо до ранга на бог.