Това лице бе познато на Хатор. Беше го повишила да заеме мястото на Себек, когато тя самата бе поела фракцията на бога-крокодил.
Новият Себек беше добър воин — собственото му взривно копие бе заредено и насочено към гърдите й.
Хатор обаче вече се бе прицелила и дръпна спусъка.
Себек падна — коремът му представляваше прогорена до въглен маса. Той се отпусна на мраморния под. Бе все още жив, когато Хатор изрита оръжието от безчувствената му ръка. Сетне го повали с крак. Очите на младежа бяха изцъклени, ала в тях все още проблясваше мисъл, когато Хатор насочи копието към лицето му.
— Тот! — извика тя. Очите на Себек се извърнаха надясно. Хатор се обърна. Тот лежеше студен и неподвижен на пода. Няколко попадения бяха разкъсали тялото му. Имаше също и белези от мъчения, сякаш заговорниците се бяха опитали със сила да го принудят да мине на тяхна страна.
Тот сигурно е бил в безсъзнание, когато го бяха довършили. Темето просто липсваше от главата му. Това бе най-лесният начин да се предотврати спасяването в саркофага на Ра. Човешките същества лесно биваха закърпени. Ала дори технологията на Ра не бе в състояние да възстанови един размазан мозък.
Хатор оголи зъби, когато се обърна към Себек. Очите им се срещнаха — в неговите се четеше ужас, когато тя вдигна копието над главата му. Дръпна спусъка, после още веднъж, и пак. Когато спря, не само главата на Себек бе отнесена, но и в мраморния под бе изровена дупка, в която се стичаше кръвта от отрязаната като с трион шия.
Сетне Хатор коленичи до тялото на Тот, затвори изцъклените му очи. Ако вярваше в поличби, тази би й се сторила повече от зловеща.
На бунта бе сложен край. Хатор се бе появила от скривалището на водачите на преврата и бе нападнала стражите в гръб. Ала лицето на Котката не бе весело, когато тя се присъедини към Пта.
— Разполагаш с два дни за допълнителния ремонт на „Окото на Ра“. После поемам към Абидос. Не можем да живеем повече в неведение за съдбата на Ра. Сякаш не смея да тръгна, защото се боя от бунт. И все пак не смея да остана по същата причина. Когато видя с очите си какво е положението — дали ни е нужен наследник, едва тогава ще зная какво да правя с останалите. — И тя пристъпи крачка към Пта. — Обявявам те за господар на двореца по време на моето отсъствие. Желая ти повече успех, отколкото на предишния, когото въздигнах на този пост.
— Като говорим за това, аз ли трябва да посоча новия Себек? — попита Пта.
Хатор се взря в очите му.
— Можеш да постъпиш както намериш за добре — отвърна. — Никога обаче не забравяй, че ще се върна.
За два дни екипажът бе попълнен, създаващите проблеми захранващи вериги на „Окото на Ра“ бяха подменени.
Заобиколена от цяла свита стражи, Хатор прекоси станцията, за да се качи на кораба си. Внезапно съзря, че някой я очаква в дъното на коридора, подпрял се на един от херметичните люкове.
Хатор даде знак на стражите да спрат и пристъпи пред тях. Наблизо стоеше ужасяващата пародия на машина-човек, някогашният неин съпруг.
— Какво правиш тук? — попита Хатор.
Устната откъм восъчно бледата страна се разтегна в усмивка.
— Последния път, когато тръгна от Туат, забеляза отсъствието ми — рече той. — Този път реших да забележиш присъствието ми. — И той вдигна човешката си ръка. — Просто исках да се сбогуваме… и да ти пожелая успех.
Хатор кимна, сетне продължи напред. Отвъд коридора тежката херметична врата на кораба се затвори плътно.
Дори когато цялата станция се разтресе от излитането на „Окото на Ра“, Пта не мръдна от мястото си. На устните му все още можеше да се види загадъчната полуусмивка.
ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
СРЕД БУРЯТА
Джек О’Нийл се изтегна, доколкото му позволяваше тясното походно легло. Макар да бе свикнал на спартански условия, палатката, в която се бе нанесъл, бе наистина тясна. Не можеше да се сравни с тази на главнокомандващия на Абидос.
Но поне беше при приятел. Щом бе научил, че предишният му командир е изгубил и жилището, и поста си, Адам Ковалски му бе предложил да сподели неговата палатка.
— Напоследък тук изпращат толкова много хора, че скоро ще се наложи да си взема съквартирант бе казал Ковалски. — И с ваше извинение, полковник, бих предпочел вас, отколкото някой новак с навирен нос, току-що излязъл от военната академия. Половината от офицерите на Киоу са недорасли самонадеяни хлапаци.
— Всичко това се прави с оглед на сигурността — с горчивина подхвърли Джек О’Нийл. — Генерал Уест изтегля хора направо от тренировъчните лагери, защото вече са проучени по надлежния ред и не са успели да завържат близки приятелства. Така вероятността някое от момчетата да се напие с приятелчетата си и да изтече секретна информация е сведен почти до нулата.