Ковалски се намръщи.
— Да, но ако загазим…
О’Нийл сви рамене.
— Е, остава ни да се надяваме, че тези момчета няма да възприемат нещата тук като учение с халосни патрони.
На полковника не му беше до шеги. По-голяма част от войските под командването на Киоу наистина бяха съставени кажи-речи от новобранци. Ако тук, на Абидос, възникнеше въоръжен конфликт, тези пикльовци от войската трябваше да се сблъскат с войните на Скаара. Щяха да се провалят дори на ниво учебни тренировки, да не говорим, че момчетата на Скаара все пак притежаваха някакъв военен опит, макар и нищожен. Имаха какво още да научат на технологичния фронт, но бяха доказали способността си да боравят с оръжията, с които разполагаха.
Не, решаващата дума при всеки въоръжен конфликт щяха да имат морските пехотинци под командването на Джек О’Нийл — основното ядро на абидоския експедиционен корпус.
Полковникът погледна дългия като върлина лейтенант. Как ли Ковалски щеше да приеме факта да се бие с довчерашните си другари по оръжие? О’Нийл се размърда неспокойно в леглото си. По дяволите, той самият не знаеше дали ще може да го стори.
— Е, как се справяте двамата с Ферети като отговорници за продоволствията? — подхвърли.
— Все едно сме мъртви и запратени в ада — отвърна Ковалски. — Само един поглед ми е достатъчен, за да преценя, че тук има поне три батальона. Човек би помислил, че се подготвяме за нападение, като се вземе предвид състоянието на провизиите.
О’Нийл се подсмихна.
— Наполеон е казал, че армиите се придвижват по корем.
Ковалски изсумтя.
— Това май ще е единственият начин, по който ще могат да се придвижват нашите момчета, като се имат предвид боклуците, които ще трябва да мъкнат. — Като споменахме за запаси, Киоу иска да изпрати обратно всички снаряди земя-въздух.
— Противоудаджетните снаряди? — намръщи се Ковалски.
— Той е убеден, че ако изобщо ще се бием, то ще бъде срещу нашите приятели от Нагада — рече О’Нийл. — Те, разбира се, не очакват подкрепления по въздух. — Той погледна лейтенанта. — Нямам право да отменя пряка заповед на командир с по-висш чин. Но няма да те пришпорвам. Знам, че си натоварен с по-спешни задачи. Просто не поставяй тази в началото на списъка.
Ковалски сбърчи чело.
— Не е толкова лесно. Сандъците със снаряди заемат много място. Проблемът е, че няма къде да се складират хранителните запаси. Платото не е малко, обаче момчетата се опитват да организират автопарк. Това включва построяването на хангари за поддръжка на техниката, както и изкопаване на подземни резервоари за съхраняване на горивото. Киоу не иска да зависи от транспортни танкери.
Устните на О’Нийл се изкривиха подигравателно.
— Чудесно! Всичките неудобства на един нов дом.
— Другият проблем е, че много камиони пристигат през Старгейт, а почти нищо не се изпраща обратно към Земята. — Лейтенантът замълча за секунда. — Имам предвид след стачката в мината.
— Значи смяташ, че някой добросъвестен сержант от снабдяването ще извози оръжията за въздушна отбрана, за да складира на тяхно място още няколко контейнера с храна.
— Боя се, че е така, сър — Ковалски се подсмихна от внезапно осенилата го идея. — Ако изобщо успеят да ги открият. Много пръст трябва да се изкопае. Кой знае? Може би част от нея ще покрие сандъците с ракети.
— Но трябва да запомниш къде са заровени — засмя се О’Нийл. — Ако ни потрябват, ще се наложи да действаме спешно.
Разговорът бе прекъснат от млад лейтенант, който внезапно се втурна в палатката. Той отдаде чест с автоматизираната прецизност на доскорошен кадет.
— Полковник О’Нийл! Поздрави от генерал Киоу. Присъствието ви в палатката на главнокомандващия е наложително. И то незабавно!
— Надявам се, ще ми бъде простено, ако поне си нахлузя обувките — подхвърли насмешливо О’Нийл, приседна на походното легло и отвърна на козируването на облечения в зелена униформа куриер. Слънцето може да е залязло, но се обзалагам, че пясъкът отвън все още пари.
Той пристегна връзките на обувките си и облече куртката върху памучната фланелка.
— След вас, лейтенант.
Палатката на командващия бе окичена с газови лампи като коледно дърво. О’Нийл прикри гримасата си. Той предпочиташе да няма светлина — навик от времето, когато бе командос и участваше в специални операции. Едва ли бе оправдано мозъчният тръст на лагера да се превръща в лесна мишена за снайперистите.