Ще бъде наистина глупаво, ако някой ме застреля сега, помисли си.
Наблюдателницата беше празна, въпреки че се забелязваха следи от скорошно присъствие. Тъй като я бяха използвали дълго време, бе оборудвана с някои удобства. О’Нийл забеляза замаскираните следи от малък огън — очевидно бе използван изсушен животински тор. Зърна няколко непромокаеми облекла и прилежно сгънати одеяла с пясъчен цвят, които през деня осигуряваха защита от палещите лъчи на слънцето, а през нощта — топлина.
Оскъдната екипировка бе изоставена, но нямаше следи от борба. Очевидно войниците неочаквано са били отзовани.
О’Нийл се намръщи. По всичко личеше, че Скаара очаква нападение от лагера и е оттеглил хората си от позициите, известни на всички.
Полковникът се плъзна по пясъка и се върна към превозното средство. Следващата му спирка бе Нагада.
О’Нийл нетърпеливо подкара покрай каньона, където се намираше мината. Разкъсваше се между необходимостта да пристигне час по-скоро и опасността превозното средство да поднесе от високата скорост и да го хвърли в пропастта.
Най-накрая пред погледа му изникнаха очертанията на спящия град. Не прозвуча тръба, която да възвести пристигането му.
О’Нийл беше сигурен, че са чули силния шум на всъдехода, предизвестяващ пристигането му. В тишината, която се възцари, след като изключи двигателя, полковникът долови смразяващ кръвта звук.
Зареждането на автоматичен пистолет.
С вдигнати ръце О’Нййл пристъпи в конусовидните светлинни снопове на фаровете.
В този миг се дочу глас:
— Черната шапка!
Но вратите останаха затворени.
О’Нийл стоя неподвижно почти цяла вечност, опитвайки се да покаже, че няма намерение да напада никого. А нощният студ на пустинята безмилостно проникваше през куртката му.
Тъкмо реши да седне върху все още топлия капак на всъдехода, когато се чу глас:
— О’Нийл! Слава Богу, че си ти! Беше Даниел Джексън.
Портите се отвориха.
О’Нийл отпи вода от купата. Гърлото му бе пресъхнало от часовете говорене. Подаде съда на Даниел Джексън, който сигурно бе още по-жаден, защото не само бе превеждал казаното от О’Нийл на Касуф и старейшините, а и бе предал техните думи на полковника.
И какъв бе резултатът от този словесен маратон? Никакъв.
Касуф и старейшините бяха категорични, че КОМ трябва да напусне Абидос. Те ненавиждаха Балард, шефа на охраната на компанията, не вярваха на Дрейвън и открито презираха Локуд. И генерал Франсис Киоу не се ползваше с добро име сред членовете на местната управа. Всички помнеха, че един от облечените му в зелена униформа войници бе охранявал палатката за почивка, когато Заид бе намерил смъртта си.
О’Нийл се бе опитал да бъде дипломатичен, доколкото е възможно, но искането на Киоу бе категорично, всички взривни копия в града трябваше да бъдат предадени на въоръжените сили на Съединените щати.
Скаара, който седеше отстрани на събралите се старейшини, заспори разгорещено. Той поне можеше да изложи съображенията си направо на английски.
— Тези взривни: копия ни принадлежат. Те са наша военна плячка и са най-доброто ни защитно средство, заедно с вашите автомати. Вижте какво се опитаха да ни пробутат Дрейвън и приятелите му!
Той даде знак, с ръка и от тъмнината встрани се появи младеж от неговия отряд. Един поглед по обгорелите и стопени останки бе достатъчен на О’Нийл, за да прецени, че оръжието е старинна пушка „Гаранд“, като онези, които все още можеха да се видят по време на парадите на военните подразделения на Националната гвардия.
А какво ще стане след това? Киоу ще поиска ли да върнем и вашите автомати? Тези, които изкопахме от пясъците, за да ги използваме срещу Ра? Ако воините хороси дойдат отново, нима ще трябва да се отбраняваме с камъни и тояги?
— Ако Киоу пристигне да търси бластерите с войска и танкове, пак ще разчитате единствено на камъни и тояги — отвърна О’Нийл. — Нашите автомати са около десетина. Разполагате приблизително с шест взривни копия. Ако вашите хора не са разглобили и похабили някое от тях в желанието си да разберат принципа на действие на тези играчки на Ра или ако енергийният запас на тези оръжия вече не е изчерпан. — Той се обърна към Джексън. — Постарай се да ги убедиш, че Дрейвън и Киоу не се шегуват. Дрейвън изглежда мисли, че разрешението от генерал Уест му е в кърпа вързано. И ако заповедта пристигне, това няма да е като някой младежки протест от времето на колежанските ти дни. Тези танкове са снабдени с истински оръдия, а войниците на Киоу — с модерни автомати — да не говорим, че ръцете ги сърбят да натиснат спусъците. Ако започне престрелка, просто ви напомням, че сме далеч от надзора на правителството.