Капчици пот се появиха на горната устна на Даниел, докато се опитваше да обясни на старейшините методите на действие на земните политици. Но Касуф и другите не отстъпиха.
— Те биха върнали оръжията единствено на теб като командир, когото познават и на когото вярват — примирено рече накрая Даниел. — Отнасят се с прекалено много резерви към Киоу.
Лъчите на едно от слънцата тъкмо осветиха хоризонта, когато напрегнатият спор бе прекъснат от продължителния зов на роговете.
О’Нийл, Даниел, Скаара и няколко от по-пъргавите старейшини се изкачиха на въжените мостове над портите. От тази височина О’Нийл можа да съзре голям облак прах, който приближаваше града. Не бе причинен от вихрушка, а от гъсенични вериги и колела — знак за приближаването на танкове и всъдеходи, порещи пустошта на Абидос. Те идваха, за да поставят ултиматум на Нагада.
— Както и очаквах, пристигнала е заповед от генерал Уест — промърмори едва чуто О’Нийл.
— Аз пък предполагам, че Дрейвън, а може би и Киоу, са изключително доволни, че ти си приклещен в капан тук, докато се разиграва всичко това горчиво подхвърли Даниел.
— Нищо не бива да се случи! — О’Нийл се обърна към Скаара.
— Не трябва да се биете! Не можете ли да върнете тези оръжия?
Скаара поклати глава. Навън вече се развиделяваше и О’Нийл можа да различи силуетите на млади войни абидосци, заемащи позиции по крепостните стени и по покривите на по-високите сгради.
— Видно е, че не идват да ни молят да ги предадем.
Два хеликоптера, снабдени с бордови оръдия, изпревариха приближаващия облак. Скаара дръпна О’Нийл за ръкава.
— Наистина ли ще се изправиш срещу старите си бойни другари? — прошепна младежът.
Сякаш буца заседна в гърлото на О’Нийл.
— Ако… — Той се покашля. — Ако заповедите са такива, нямам избор.
Над главите им отново се обади гигантският рог.
— Нима мислят, че не сме ги забелязали? — обърна се О’Нийл към Даниел.
Но в този миг абидосците около него сякаш загърбиха приближаващата заплаха и впериха погледи в обратна посока.
Оттам към Нагада приближаваше друг облак — огромен и тъмен. Светкавици прорязваха горните му нива високо в атмосферата. Приглушен шепот премина сред множеството, вцепенено от страх.
— Чудесно. Киоу ще хвърли силите си право в развилнялата се пясъчна буря — процеди през зъби О’Нийл.
Лицето на Даниел Джексън се изопна от ужас, щом ученият осъзна какво става.
— Това не е естествено природно явление.
— Че какво е тогава? — изгледа го О’Нийл.
Отговорът дойде миг по-късно, когато вторият облак предизвести приближаването си с гръм. Проблясващите високо в небето светкавици придобиха ясни очертания — очертания на гигантска пирамида.
Скаара изхриптя, все едно не му достигаше въздух. Старейшините глухо простенаха. Даниел втренчено следеше обекта с пребледняло лице.
Вперил поглед нагоре, О’Нийл промълви:
— За Бога… По дяволите!
Възгласът му бе наполовина молитва, наполовина проклятие.
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
НЕИЗБЕЖНА СРЕЩА
Хатор все още тръпнеше от гняв в командната зала на „Окото на Ра“. Скенер-техниците бяха пределно ясни, когато докладваха, че са проследили космическия път на Ра с помощта на апаратурата за изследване на субпространството. Той бе пристигнал на Абидос. Нямаше обаче данни да е напуснал мястото.
Но по-прецизните скенери бяха отчели разсеян като мъглявина, невидим за човешкото око, пръстен, опасващ Абидос. Той бе образуван от миниатюрни частици лъчист кварцов кристал. Изключено бе явлението да е природен феномен. Макар да бяха изминали месеци от събитието, техниците на Хатор можаха да идентифицират частиците като останки от летящия дворец на Ра.
Най-сетне Хатор бе принудена да приеме факта, че Ра наистина е мъртъв. Възможно ли бе сполетялото го бедствие да е плод на навигационна грешка? Нейните техници бяха затруднени да определят на какво се дължи лъчението на кристалните частици. Може би екипажът на Ра не беше успял да отстрани някаква повреда?
Богинята с котешка глава изключваше възможността фелахите от Абидос да имат пръст в гибелта на Ра. Откъде можеха да разполагат с такава мощна техника, че да унищожат космически кораб?
Ала едно бе сигурно — те бяха станали свидетели на гибелта на Ра. Ако бяха изтълкували правилно експлозията в небето, щяха да надигнат глас за свобода. Хатор трябваше да потуши техния протест — и щеше да го стори в качеството си на императрица. Планът й бързо се избистряше. Абидос бе един негостоприемен, затънтен свят. Но разполагаше с кварцитна мина. Подобно на своите противници, които притежаваха феодални владения, Хатор щеше да превърне Абидос в своя база. Щеше да доведе тук Пта и да го застави да разработва нови модерни оръжия.