Според данните в компютъра на Ра през това десетилетие Абидос бе посещаван за прибиране на доставка от енергиен кварц. Нямаше начин за толкова кратък период от време местните фелахи да са отбелязали такъв напредък, та от медни кирки да са преминали на летателни машини, дори примитивни като тези.
А ако тези машини не бяха построени на Абидос… Тръпка премина по голия гръб на Хатор. Самият Ра бе хибридно създание, както й бе признал в момент на интимно откровение. Тялото му на човек бе обладано… Не, тази дума бе прекалено силна. По-точно казано бе, че човешката форма „се обитаваше“. Във всеки случай интелигентно извънземно същество живееше в божествено красивото тяло на младеж.
Хатор знаеше, че съществуват и други създания. Бе виждала човекоподобните същества, които служеха на Ра, преди той да се отправи към Земята. И, разбира се, бе унищожила милиони такива същества на Омбос. Единственият им паметник бяха руините на мъртвия Туат.
Възможно ли бе други пришълци да са нахлули в империята на Ра? Пришълци достатъчно силни, за да унищожат самия Ра?
Но ако врагът разполагаше с такава мощ, защо използваше летателни апарати, които бяха толкова уязвими във въздуха?
Залпът на една от вторичните бойни единици улучи несъвършената машина и тя се пръсна на хиляди парчета във въздуха.
— Това изглежда е пилотът! — извика Хатор, когато някаква фигура изхвърча от разбитата кабина за управление. — Фокусирайте върху него и дайте близък план!
Пилотът изглежда имаше две ръце и два крака. По-голяма част от тялото му бе покрита с широк маскировъчен, костюм. Но главата? Толкова голяма и кръгла! Очите изглеждаха като готови да изскочат от орбитите си кристални сфери.
Хатор заключи, че пришълците вероятно са насекомоподобни.
Парче от експлодиралата машина удари безжизненото падащо тяло и откъсна част от главата. Не това беше шлем! Онова което бе взела за очи, бяха защитни очила, а чертите зад тях се оказаха съвсем човешки.
Но как бе възможно? Никой от приближените на Ра не би позволил на фелахите да построят такива машини. А и самият Ра никога не би допуснал появата на опасни оръжия в своите феодални владения. По какъв начин тези простосмъртни бяха успели да прогресират до такава степен, без да бъдат спрени навреме?
Внезапно я осени прозрение. Устните й се разтегнаха в усмивка.
— Идват от Първия Свят. Потомци са на хората, които въстанаха след Първото време.
Останали без надзор и контрол през всичките тези години, те бяха създали собствена технология. И след това може би отново бяха намерили Старгейт. По някакъв начин бяха открили пътя към Абидос точно когато Ра бе дошъл да събере от местните данъка под формата на кварцови кристали.
Невероятното бе, че въпреки примитивното си технологично равнище, пришълците бяха успели да унищожат Ра…
Би трябвало да е благодарна на тези непокорници.
Но се налагаше да ги унищожи.
Скенерите разшириха обхвата си и локализираха наземна колона от моторни превозни средства, напредващи към Нагада.
— Амит да погуби душата ми! — промърмори Хатор. — Там долу трябва да има поне хиляда войни… Може би и повече!
О, ако тези войски застанеха зад нея, когато се наложеше да се разправи със своите съперници…
Хатор прогони примамливата мисъл. Тези диваци бяха нашественици тук. И гневът на империята трябваше да се стовари върху им. Дори да бяха десетки хиляди, не можеха да противодействат на мощните оръжия на „Окото на Ра“.
— Артилерия! Пригответе всички вторични бойни единици.
Богинята с котешка глава се взря в леко въоръжените превозни средства, които образуваха предната линия. След тях пъплеха по-тежкобойни машини, подобни на железни сандъци, снабдени с някакви безкрайни гъсенични вериги, които оставяха дълбоки следи в пясъка.
Колоната постепенно се разгръщаше в широка бойна линия. Но това едва ли щеше да им помогне.
По-назад четири тежко въоръжени машини ескортираха в каре друг подвижен железен сандък. Хатор присви очи. Причината за такава засилена охрана можеше да бъде само една.
Богинята рязко протегна ръка към изображението и посочи първата избрана цел.
— Скенери! Да се предадат точните координати към всички вторични бойни единици! Артилерия, чакай моята заповед… Огън!
Франсис Киоу не смяташе, че висшите военни, и по-специално генералите, трябва да ръководят настъплението от самата фронтова линия. От друга страна, той нямаше никакво намерение да стои в укрепения лагер, докато двата батальона водеха военни действия с тълпа местни жители, въоръжени с шест фантасмагорични оръжия, десетина автомати и няколко хиляди медни кирки.