Бе превърнал личния си бронетранспортьор в подвижен команден мост и, заобиколен от четири танка, бе поел към фронта.
Мерките за сигурност изглаждаха изключително надеждни, докато една пирамида, която приличаше повече на летяща планина, не се бе материализирала от приближаващия буреносен облак. Киоу забеляза страховитата пирамида, когато шофьорът на бронетранспортьора рязко натисна спирачки, зяпнал от изумление през перископа на машината, която управляваше. Генералът скочи като ужилен от седалката и се втурна към отворения люк — бяха сметнали за ненужно да пътуват в пълна бойна готовност.
Генералът тъкмо се покатери по стълбичката, водеща към люка, когато машината отново потегли. Мъжът успя да се изкачи точно навреме, за да види как последният от разузнавателните хеликоптери експлодира във висините. Киоу извика към радиста:
— До всички подразделения! Разпръснете се! Прекалено лесна мишена сме в колона! Това проклето нещо ще ни види сметката! Отстъпвайте към лагера! По дяволите, помисли си той. Защо О’Нийл не бе успял да докара тук няколко ракетни установки?
Трябваше обаче да признае, че само ако ракетите бяха снабдени с ядрени бойни глави, щяха да постигнат някакъв съмнителен ефект върху това страховито летателно съоръжение.
Машината под краката му отново потегли рязко и едва не го изхвърли през люка. Генералът се извърна и забеляза, че подчинените му, чули заповедта, опитват да се разпръснат. Превозните средства боксуваха в отчаяни опити да изпълзят нагоре по дюните. Танковете, които ескортираха Киоу, насочиха оръдията си и стреляха към пирамидата, която кръжеше над тях злокобно като сянката на съдбата.
Обзет от паника, Киоу понечи да скочи обратно в бронетранспортьора и да затвори люка. Но нима трисантиметровата алуминиева броня щеше да издържи на мощната атака на сатанинския космически кораб?
Той погледна нагоре, занемял от ужас. Страховитата грамада продължаваше да кръжи над тях, демонстрирайки титаничната си мощ. Киоу успя да различи тъмни линии по блестящата златисто кварцова повърхност — амбразури за дулата на непознати нему оръжия.
Почувства се като мравка, която вижда надвиснало, готово да я смачка, човешко стъпало.
Но един генерал не може да изневери на себе си. Последната му мисъл в този критичен момент бе, че ще остане в историята.
Невероятно сияние озари небето.
Само дано не го объркат с някой друг Киоу…
Хатор се усмихна доволно. Транспортното средство на главнокомандващия и ескортиращите го четири тежковъоръжени машини бяха изчезнали във взривния облак на дузините мощни бластери. Нажеженият въздух трептеше над поразените тежки машини сред стопения кварцов пясък.
— Обезглавете врага, но тялото запазете — нареди Хатор. Останалата част от военния керван не остана в плътна колона, както бе очаквала. Превозните средства направиха завой и бясно подкараха през пясъците.
Въпреки че нашествениците се движеха на зигзаг и опитваха да се разпръснат, за да не станат лесна мишена, от тази височина планът им бе пределно ясен за „Окото на Ра“.
Отправяха се към голямата пирамида дълбоко в пустинята, където се намираше абидоския космодрум — стартова площадка към мрежата от Звездни порти.
— Ако се надяват лесно да избягат там, откъдето идват, ще останат жестоко излъгани — промърмори Хатор.
Всякакъв план за действие на нашествениците беше обречен.
— Пълен напред! Посока космодрума! — нареди тя на офицера навигатор. Като някакво митично пустинно същество „Окото на Ра“ се понесе над пясъците, увличайки вятъра със себе си.
Корабът бързо задмина наземните превозни средства. След секунди вече се снижаваше над платото, което служеше за космодрум.
Хатор веднага забеляза, че скалистата площадка бе превърната от нашествениците във временен дом.
„Окото на Ра“ премина над обширната площ, осеяна с палатки, като издуха повечето от тях. Дребни човешки фигури се разбягаха панически в опит да се спасят.
В същия миг космическият кораб се озова над пирамидата от искрящ варовик.
— Започнете приземяване — нареди Хатор.
Въпреки размерите си, „Окото на Ра“ се разтресе леко, докато се снижаваше към космодрума. Мощните двигатели създадоха силна въздушна вълна. Какво ли не биха дали тези нещастни човешки същества да се озоват в безобидна пясъчна буря.
Корабът се приземи.
При кацането си пътническият кораб на Ра бе прилепнал плътно към стените на пирамидата и те изглеждаха като позлатени от магически появилия се летящ дворец.
За „Окото на Ра“ монолитният космодрум изглеждаше миниатюрен в сравнение със собственото му туловище.