Приземилият се боен кораб бе два пъти по-голям от наземната постройка.
Пътят, прокаран от КОМ и тръгващ от пирамидата, беше заличен, сякаш бе минал огромен булдозер. Входът беше изчезнал, изгубен зад светещата кварцова стена.
Хатор кимна доволно.
Пътят на нашествениците за бягство бе отрязан. Бяха хванати в капан я нямаше как да се измъкнат от Абидос. Щеше да се занимае с тях по-късно.
Достъпът до Старгейт беше блокиран под туловището на „Окото на Ра“.
СЕДЕМНАЙСЕТА ГААВА
ЖЕРТВИ
Лейтенант Адам Ковалски и ефрейтор Ферети правеха инвентаризация на амунициите в една от палатките за боеприпаси в базовия лагер. Заради достигналите до тях слухове за плановете на Киоу лейтенантът смяташе, че скоро ще имат нужда от голямо количество патрони. Но нямаше смисъл да бързат, особено след като повечето морски пехотинци бяха оставени в лагера.
Ферети се катереше върху натрупаните сандъци с амуниции, илюстриращи представата за свръхзапаси.
Ковалски изпитваше симпатия към подофицера. Мъже, които търсеха тих и спокоен живот, не се присъединяваха към морската пехота. Ако пък бяха сторили тази грешка, стремяха се бързо да я поправят. Очевидно Ферети не бе такъв тип. От друга страна…
— Ферети — обърна се Ковалски към младия военен, — точно сега едва ли имаш желание да си навън. Имам предвид, че войниците на Киоу може да стрелят по хлапетата, за чието обучение толкова помогнахме.
— Прав сте, сър. — Ферети спря да се изкачва по грамадата от сандъци. — Не бих искал да участвам в нападение срещу местните жители. По дяволите, аз харесвам тези хлапета! Но не мога и да се примиря с това, че ни превърнаха в служители на компанията, възлагайки ни да отговаряме за провизиите и боеприпасите.
— Спомни си за двореца на Монтесума — подхвърли Ковалски с усмивка. Ферети го погледна смутено. Винаги бе мислил, че дворецът на Монтесума е отходно място, където човек попада, когато го застигне отмъщението на Монтесума.
Ковалски въздъхна.
— През хиляда осемстотин четирийсет и седма година по време на мексиканската война Уинфийлд Скот акостирал във Вера Круз с дванайсет хиляди мъже и предприел поход до столицата Мексико. За цяла една година изтощителни преходи на военноморските сили било възложено да охраняват обоза. Когато накрая достигнали столицата, за да сломи съпротивата на града, на Скот му се наложило да превземе крепостта Чапултепек. Познай на кого се паднала честта да свърши тази работа.
— На военноморските части! Те били на предна линия и представлявали бойното ядро.
Ковалски кимна.
— Следователно сега ще охраняваме боеприпасите, но доста скоро може да се наложи да спасяваме Киоу.
Думите му бяха заглушени от страховит гръм. И едва отзвучал, палатката се стовари върху главите им. Отвън долетяха уплашени и тревожни викове.
— О, Господи — изстена Ферети, докато се бореше с платнището, неочаквано подхванато от силния вятър. — Ако това е още една от онези пясъчни бури, смятай, че доста сме загазили. Палатките няма да издържат, а ние сме прекалено много, за да се подслоним в пирамидата.
— Без да броим двата взвода на Киоу, които сега са точно в центъра на бурята. — Ковалски коленичи на пода и пропълзя под платнището до края на палатката. — Все още не разбирам защо това нещо се свлече, вместо да бъде отнесено от вятъра.
Озовал се най-сетне навън, той смаяно впери очи в златистото космическо тяло, без да обръща внимание на силния вятър, който едва не го повали.
— Господи! — успя да промълви.
Ферети също изпълзя изпод платнището и възкликна:.
— Просвети Иисусе! Ра се върна!
— О’Нийл бе абсолютно сигурен, че атомното оръжие, което телепортирал на летящия дворец на Ра, е довършило това изчадие — рече Ковалски, без да откъсва поглед от приземяващата се пирамида — Това изглежда е по-големият брат на Ра. — После се извърна към своя подчинен и нареди: — Връщай се в палатката!
— Моля за извинение, лейтенанте — прекъсна го Ферети, — но не мисля, че платнището ще ми осигури защита.
— Не търси защита. Трябват ни лостове — отвърна нервно Ковалски.
Ефрейторът дръпна свлеченото платнище. Май отново си бе припомнил историята за Монтесума. Нямаше престава какво е намислил Ковалски, но трябваше да се подчини на заповедта.
Преди да се промъкнат отново под платнището, Ковалски уточни:
— Трябват ни лостове, за да отворим сандъците със снаряди, които бяха доставени по заповед на полковника.
Ферети продължаваше да държи края на платнището, неволно извърнал очи към огромния кораб, надвиснал над пирамидата, в която се намираше Старгейт.