— Ръчно изстрелващи се снаряди… срещу подобно нещо, сър?
Ковалски поклати глава.
— Снарядите не ни трябват за него — рече той, — а за онова, което ще последва.
На борда на „Окото на Ра“ Хатор бе изправена пред тактическа дилема. Нейният боен кораб беше единствената и най-мощна военна машина на Абидос, както и в цялата империя на Ра. Но най-силното й оръжие току-що бе станало неизползваемо, след като вече не бе в движение.
Тя бе направила пробив във вражеските войски и бе сравнила лагера им със земята още с появяването си. Но бе принудена да се приземи, за да прекъсне връзката на земляните със Старгейт. И се налагаше „Окото на Ра“ да остане в това положение, за да отреже достъпа на врага.
На Омбос тя просто беше оставила един отряд войни хороси, които да превземат Старгейт и да охраняват пирамидата. Но „Окото на Ра“ не разполагаше с достатъчно пехотинци, за да обсади пирамидата.
Междувременно превозните средства на земляните продължаваха да се отдалечават във всички посоки заедно с голяма част от войните нашественици.
Те трябваше да бъдат унищожени. Заслужаваха да понесат най-тежко наказание.
— Скенери! — нареди Хатор. — Докладвайте за посоката на ветровете. Утихна ли раздвижването на въздушните пластове, предизвикано от нашето пристигане?
Пръстите на техника трескаво заиграха по пластините на пулта и той анализира данните.
— Бурята утихва.
— Чудесно. Спуснете площадките за излитане. Дебелите плочи под краката на Хатор се разтресоха, когато масивни части от външния корпус на „Окото на Ра“ се плъзнаха встрани и разкриха ескадрила безмоторни самолети.
— Пилотите на удаджетите да заемат местата си — заповяда Хатор. — Незабавно излитане!
От портите на Нагада полковник Джек О’Нийл наблюдаваше маневрите на Киоу, докато огромната пирамида преминаваше над колоната.
Огромното летателно съоръжение ще създаде големи проблеми, мина му през ума, докато пирамидата взривяваше хеликоптерите на Киоу. Не само че е по-голямо от летящия дворец на Ра, но очевидно е проектирано за военни цели. В сравнение с оръдията на борда на непознатия кораб оръжията, монтирани на техните „Ийгьл“, изглеждаха като обикновени запалки.
О’Нийл фокусира бинокъла си върху това, което трябваше да бъде подвижният команден пункт на Киоу, точно навреме, за да стане свидетел на изпепеляващ енергиен залп, помел наземните военни машини като детски играчки. С болезнено присвит стомах той продължи да наблюдава как военната мощ на Киоу се стопява.
Беше невероятно и ужасяващо да се наблюдава подобна неравна битка. В един миг ударната група на армията се придвижваше с точността на швейцарски часовник, а в следващия — този часовник все едно бе изпуснат от прозорец от втория етаж на сграда.
От него останаха само няколко отхвръкнали настрана счупени механизми.
Двата батальона, съставени главно от наскоро завършили обучението си младоци, престанаха да бъдат военни единици и се превърнаха в групички бегълци, обхванати от паника. Взривявайки бронетранспортьора на Киоу, последователите на Ра бяха унищожили целия команден щаб.
О’Нийл изпитваше съчувствие към войниците. Бе очевидно, че е безсмислено да се сражават с тази летяща планина, бълваща енергийни залпове срещу тях. И въпреки това…
— Едва ли ще им е от полза да бягат — промърмори О’Нийл. — Накъде мислят, че се е отправило това чудовище?
— Според мен се е отправило насам — дочу се разтреперан глас до О’Нийл. Беше Даниел Джексън, вперил пребледняло лице в бившия си боен другар.
— Може наистина да е идвало насам, преди обаче вражеският екипаж да е забелязал хората на Киоу. Но с всички тези танкове и хеликоптери веднага им е станало ясно, че не сме от тази планета. Така че това огромно нещо се е насочило към пирамидата. Но преди това ще се възползва от възможността да се полюбува на разбитата армия на Киоу.
О’Нийл забеляза недоумението, изписано на лицето на Даниел Джексън.
— Съвсем проста стратегия. Ако е възможно, прекъсни снабдителния канал на противника. В случая тази задача е твърде лесно изпълнима.
Той отново погледна през бинокъла. Сеещата смърт пирамида се бе отдалечила и приблизителното й местонахождение вече беше над базовия лагер. О’Нийл фокусира лещите. Да, проклетото нещо се приземяваше.
— Предположенията ми се потвърждават — съобщи полковникът. — Те направо се разположиха върху нашия снабдителен канал. Трудно ще отместим тоя хипопотам, настанил се между нас и Старгейт. Едва ли ще намерим изход. Обзалагам се, че и помощ няма откъде да дойде.