О’Нийл прибра бинокъла си и тръгна по въжения мост към най-близката кула.
— Къде отиваш? — извика подире му Даниел.
— А ти къде мислиш, че отивам? — О’Нийл кимна към пръсналите се войници от армията на Киоу. Аз съм единственият командир, който тези нещастници все още имат.
Даниел го изгледа смаяно.
— Не говориш сериозно. Нима смяташ да отидеш там съвсем сам?
Иззад гърба на египтолога се дочу гласът на Скаара.
— Моите хора ще те придружат — рече младежът.
О’Нийл го стрелна с поглед.
— Бяхте готови да се биете с тези момчета. Нима сега ще тръгнете да ги спасявате?
Скаара посочи бледото сияние на хоризонта — златистия отблясък от кораба-пирамида.
— Така беше преди да дойдат те. Нямаме представа какво ще ни сторят вашите хора, полковник. Но знаем какво ще искат от нас хората на Ра. Няма да станем отново роби! Никога вече! Ще се бием срещу тях! И ако ни поведете, ще ви последваме!
— Имайки предвид, че вие сте единствената що-годе организирана сила, с която разполагам, ако изключим пехотинците в базата, приемам. — О’Нийл се обърна към Даниел.
— Преведи думите ми на Касуф. Той ще трябва да евакуира града.
— Изкарайте всички цивилни в пустинята и направете укрития. — Полковникът кимна по посока на приземилата се пирамида. — Помниш ли щетите, които онези безмоторни самолети нанесоха, когато обстрелваха града? Сигурен съм, че тази грамада там разполага с доста по-мощни оръжия.
О’Нийл достигна кулата и заслиза надолу. Скаара даде заповед на своите хора. Младите войници вече се събираха около всъдехода на О’Нийл при градските порти.
Полковникът скочи в машината, следван от Скаара. Миг по-късно се качи и Даниел.
О’Нийл го погледа изненадано.
В отговор Джексън се усмихна накриво.
— Сигурно съм полудял — рече египтологът, — но след като си се сражавал за кауза, в която вярваш, трудно е да се върнеш отново към преподаването. Особено когато недалеч от теб умират хора.
Но когато и Шаури дойде да се качи на всъдехода, Даниел се опита да я спре. Тя възнагради своя съпруг с любяща, но нетърпелива усмивка.
— Ти умееш да говориш за боеве — рече тя, — но аз съм тази, която идва подготвена.
И Шаури извади изпод пелерината си деветмилиметрова берета. Пистолетът бе останал от първата експедиция на Абидос.
На Даниел не му оставаше нищо друго, освен примирено да повдигне рамене.
Повечето от войниците на Скаара вече се бяха събрали. Няколко от тях отвориха портите.
О’Нийл запали мотора. Зад тях градът вече започваше да се пробужда и скоро щеше да научи за новата опасност. Полковникът потегли под прикритието на дългите сенки от градските стени. Първото слънце вече изгряваше.
— Трябва да уточним място за сборен пункт — напомни полковникът на своите недотам опитни помощници. — Предлагам това да бъде наблюдателницата на Скаара, недалеч от нашия лагер. Вашите младоци я знаят, а също и нашите хора. — Той се обърна към Скаара. — Не можеш да продължиш заедно с мен. Знаеш, че не бива всички командири да са на едно място, все едно всички яйца да са в една кошница.
Скаара кимна.
— Ще сляза ей там — рече той, посочвайки стълб дим, издигащ се пред тях. Той маркираше мястото, където бе улучена една от напредващите към Нагада военни машини на Киоу. — Оттам ще поемем с моите хора към наблюдателницата.
О’Нийл само повдигна рамене. Не беше толкова далече. Той изчака, докато Скаара съобщи решението си на своите отрядни началници. Съгледали дима, те кимнаха.
Всъдеходът се придвижваше бавно през неравната местност. Задминаха младите войници, макар че абидосците напредваха изключително бързо.
Двигателят на всъдехода стенеше, докато превозното средство подскачаше и силно подхвърляше пътниците. От време на време изглеждаше, че машината сякаш гризе пясъка под колелата си. О’Нийл се опитваше да избягва билата на дюните, където колата щеше ясно да се очертае на фона на изгряващите слънца. Криволичейки, избираше пътя си така, че да се движи в сянката.
Тъкмо завиха покрай една падина сред пясъците, когато се озоваха точно пред източника на стълба от дим, който бе видял Скаара. Беше улучен бронетранспортьор. Част от алуминиевия брониран покрив напълно липсваше, сякаш се бе стопил. Военната машина се бе преобърнала на една страна. Резервоарът с гориво се бе възпламенил и моторът се бе взривил.
Двамина от четиричленния екипаж се бяха измъкнали от машината, но лежаха обгорени и неподвижни недалеч от димящата развалина.
О’Нийл спря всъдехода.
— Сигурен ли си, че искаш да изчакаш тук? обърна се той към Скаара.