Младежът кимна.
— Това е също толкова добро отправно място, както и всяко друго.
Той пъргаво скочи от машината.
О’Нийл отново запали двигателя, но, чул вика на Даниел, се извърна.
Скаара бе коленичил до мъртвите мъже и събираше пушките и амунициите им.
Полковникът кимна одобрително.
— Съжалявам, професоре, но сега не е време да страдаме от скрупули. Преди да е свършила тази битка, ще имаме нужда от всяка пушка, до която успеем да се докопаме.
Уолтър Дрейвън никога не бе признавал открито, че страда от клаустрофобия.
— Кой се страхува от Дядо Коледа? — шегуваше се той. Това обаче му се удаваше много по-лесно в просторен прохладен вашингтонски апартамент. На Абидос, в залата, в която се помещаваше Старгейт, бе трудно да се шегуваш с потискащото чувство, че се намираш във вътрешността на пирамида, заобиколен от безчет плътно наредени каменни блокове. Камъни отдолу, камъни отстрани, тонове и тонове над главата, които сякаш те притискат надолу…
Веднъж Мартин Престън му бе обяснил, че древните египтяни строяли своите грандиозни конструкции така, че каменните блокове да се притискат един в друг странично, а не само надолу. Интересна теория, но Дрейвън бе убеден, че високите мрачни тавани над главата му всеки миг могат да се продънят и сгромолясат.
Само най-неотложна причина можеше да го застави да остане по-дълго време тук, особено пък уловен в капан заедно с Юджийн Локуд.
В този момент шефът на мината стоеше до него мълчалив и навъсен. С изопнати до крайност нерви Дрейвън не бе издържал да слуша безкрайните оправдания на Локуд и неговите идиотски планове как ще се справят с местните само веднъж КОМ „да вземе камшика в ръка“. Локуд използваше тази фраза едва ли не във всяко свое изречение. Накрая Дрейвьн бе казал на този глупак да млъкне. В първия миг Локуд изглеждаше шокиран, а сетне се ядоса. Но поне изнервящият словесен поток бе секнал.
Дрейвън огледа залата. В единия ъгъл стояха трима от охраната на КОМ, облечени в сиви униформи. Бяха се скупчили един до друг, потънали в разговор, а оръжията им или висяха небрежно в ръцете, или бяха подпрени наблизо.
До Старгейт стоеше шефът на охраната Върнън Балард. Бе летял с военен реактивен самолет до Колорадо и първото нещо, което бе направил, след като се върна на Абидос, бе да постави въоръжена охрана на Старгейт. Официалният претекст беше да се предотврати проникването на местни терористи на Земята.
Но истинската причина за поставянето на въоръжена охрана бе да се предпазят от двама души, създаващи проблеми: Даниел Джексън и Джек О’Нийл. За щастие, заповедта на генерал Уест беше пристигнала, докато О’Нийл се намираше все още в Нагада. Дрейвън беше изключително доволен, че започването на военни действия бе заварило полковника отвъд вражеската линия. С малко повече късмет той дори можеше да бъде взет за заложник и пожертван от своите.
Въпреки безкомпромисния си характер, О’Нийл все пак се подчиняваше на заповеди, и то безмълвно. Джексън бе по-опасен, тъй като бе идеалист. И докато войските на Киоу се придвижваха към неговия скъпоценен град, той можеше да стане още по-опасен — един разочарован идеалист.
Дрейвън нямаше да позволи на египтолога да се върне на Земята, нито пък да докладва на генерал Уест. Те биха предпочели изобщо да няма никакъв доклад, а още по-малко историята да се появи в пресата.
— Наистина ли смяташ, че той ще изостави жена си, която е от местните, и ще се опита да се добере до Земята? — попита Локуд. Прозвуча като презрителна реплика от евтин уестърн, отнасяща се за бял, женен за индианка.
Изправен пред липсата на алтернатива всеки би предприел нещо отчаяно.
И ако хората на Балард не изглеждаха много разтревожени заради един ексцентричен професор, шефът на охраната със сигурност приемаше задачата си твърде сериозно. Балард бе заел позиция на стръмната площадка, водеща към Старгейт, със зареден автомат в ръка.
Двамата служители на КОМ също имаха секретна мисия тук. Те бяха изпратени да идентифицират Джексън. Но истинската причина да заемат позиции до Старгейт заедно с тежкотоварния камион, на който бе натоварено цялото оборудване, беше съвсем различна.
Киоу разполагаше с два батальона войници, танкове и няколко хеликоптера. Тази военна сила трябваше да му е достатъчна да изплаши местните жители и техните надменни старейшини, както и да ги застави да изпълняват предварителните договорености. В противен случай щеше да се стигне до въоръжен конфликт. Прекалено големи загуби в жива сила щяха да предизвикат въпроси. Макар че, ако ги връхлетеше някое неочаквано бедствие…