Дрейвън бе уредил един тежкотоварен камион да извози документите на Локуд, съдържащи най-опасна информация. Те бяха заровени под пластове кварц. Той бе предложил, ако се наложи да напуснат Абидос, да транспортират нелегално целия товар през планината Крийк под носа на военните.
Нямаше да се стигне до такива крайни мерки, каза си наум Дрейвън. Но е по-добре да си подготвен за всякаква ситуация.
Той погледна часовника си.
— Трябва вече да са наближили Нагада.
Дочу се далечен тътен. Дрейвън погледна към входа на пирамидата, който за съжаление бе твърде далече. Гръмотевици?
— Дали това не са оръдията на танковете? — попита нервно Локуд.
Балард и наемниците наостриха уши.
— Не ми прилича на артилерия — измърмори шефът на охраната.
В помещението захладня. От входа ставаше течение. Да не би да започва буря, зачуди се Дрейвън.
— Надявам се да не е пясъчна буря — рече Балард. — Това ще затрудни достъпа на Киоу до града.
— Чух, че пясъчна буря е станала причина да изритат оттук онези преди нас — обади се един от наемниците.
Балард стрелна мъжа с поглед и го накара да замлъкне.
Вятърът се усилва, помисли си Дрейвън.
След миг се разтресоха каменните блокове досами тях.
— Земетресение! — изкрещи Локуд. Прозвуча така, все едно обявяваше края на света.
Каквото и да ставаше, не беше природно бедствие. Дрейвън се обърна към Балард.
— Задействайте Старгейт!
Балард напусна поста си. Не искаше да се окаже на пътя на енергийния поток, който внезапно щеше да бъде изпуснат от мистериозния пръстен, напомнящ изящна украса за колона, Когато Дрейвън за пръв път бе станал свидетел на ефекта, видяното бе извикало в съзнанието му спомен от детството — асоциация с натопен в сапунена вода пръстен, в който духаш леко. Не бе успял да направи мехур, но слоят сапунена вода бе изплискан навън, като следствие от напрежението на повърхността.
Само дето в случая със Старгейт бе необходима свръхестествена сила, за да се получи същият ефект.
Дрейвън се сви до стената. Наемниците изглеждаха подозрително спокойни. Единият се бе надвесил в кабината на камиона и се опитваше да събуди задрямалия шофьор.
Старгейт бе задействан. Всички погледи се насочиха към невероятната светлинна и енергийна илюминация. Така че пропуснаха появата на четиримата воини хороси, които се материализираха в синкавия ореол на телепорта.
Дрейвън долови първия признак за опасност, когато наемниците от охраната бяха превърнати в кървава маса от зарядите, изстреляни от бластерите почти в упор. Той замръзна вкаменен, докато войните с глави на соколи, унищожаваха войниците му. Дрейвън бе виждал изображения на такива странни маски-шлемове. Но беше съвсем различно преживяване да видиш как главата във формата на сокол се обръща към теб, сканира те със зеленикави очи и те отхвърля с пренебрежение като безопасен, защото нямаш оръжие, а сетне се насочва към следващата мишена.
Балард откри огън и повали един от нападателите. Но залпът на другите трима мигновено го превърна в димяща купчинка плът. В този момент телепортът прехвърли още четирима от нападателите пришълци. Докато те напредваха с насочени взривни копия, вълната, надигаща се от Старгейт, погълна ужасения шофьор на камиона.
Дрейвън опита да се промъкне към командния пулт на Старгейт. Още две-три стъпки и той щеше да се гмурне в енергийната повърхност, за да предупреди хората на Земята… и да се измъкне оттук.
Тъкмо направи още една крачка, когато Юджийн Локуд излезе от състоянието си на вцепенение.
— Н-не стреляй! — Гласът му прозвуча като предсмъртно квичене на прасе. — Ние сме цивилни!
Старгейт все още бе измамно далеч, когато войните с глави на соколи насочиха бластерите си към двамата мъже.
Преди енергийният откос да го повали, Дрейвън имаше половин секунда да избълва проклятия по адрес на некадърните си подчинени.
ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
УДАР И КОНТРАУДАР
Хатор наблюдаваше холографския дисплей на тавана в командната зала. Техниците бяха увеличили мащаба, за да може екранът да се използва като карта на бойните действия. Сражаващите се войски представляваха различни на цвят мигащи звездички — червени за нейните войни и зелени за врага. В центъра бе разположена пирамидата на Старгейт, заобиколена от червен квадрат, представляващ „Окото на Ра“.
В този момент облак червени звездички излетя от бойния кораб и се спусна да преследва стрелкащите се насам натам зелени светлинки. Бяха удаджетите, изстреляни с мисията да унищожат наземните бойни машини на нашествениците. Във вътрешността на червения квадрат около пирамидата проблеснаха червени искри, след което зелените изчезнаха.