— Току-що пристигна доклад от стражите хороси — съобщи едно от момичетата, което работеше като техник. — Помещението със Старгейт е вече в наши ръце.
Хатор кимна доволно.
— Една жертва.
Усмивката мигом изчезна от лицето на Хатор.
— Разделете силите. Половината да претърсят останалите помещения за други вражески отряди. — Тя замълча за миг. — Другата половина ще подсигурява далечния край на Старгейт, а претърсващата група ще бъде резерв.
Богинята отново извърна очи към дисплея.
— Какво е това струпване край града?
Рояк зелени звездички бавно се придвижваха през пустинята към „Окото на Ра“. Друго момиче от техническия екипаж на кораба прокара пръсти по светещите контролни пластини, докато образът се фокусира.
— Пехота — докладва тя.
— Засега може да не им обръщаме внимание — реши Хатор. — Всички удаджети да се насочат първо към разрушаване на вражеските машини.
Тя добре помнеше уроците от Омбос. Първо разруши вражеската техника. Да пометеш пехотинците е далеч по-лека задача, когато не могат да се придвижват, нито пък да разчитат на тежкото си въоръжение.
Но щеше да помете врага едва след като го унищожи.
На тази планета…, а после и на планетата, от която бяха дошли…
Един удаджет прелетя над всъдехода на О’Нийл и всички пътници приведоха глави. Но антигравитационният безмоторен самолет съвсем не бе настроен за такива безобидни игри. От бластерното оръдие излетя огнена топка и зад съседната дюна се разнесе експлозия.
О’Нийл задържа малкия всъдеход в падина сред пясъците. И в сянката.
— Безспорно е, че владеят въздушното пространство — обади се Даниел.
— Засега — рече О’Нийл. — Но ако Ковалски и Ферети са си свършили работата, на онези ще им стане горещо в небето.
Късовълновият предавател изпука.
— До всички единици! — извика някой. — Говори Първа база!
О’Нийл, Даниел и Шаури се ухилиха широко, разпознали характерния насечен говор на ефрейтор Ферети.
— Разполагаме с противосамолетни снаряди — продължи Ферети. — Ще използваме няколко, за да създадем безопасен район около платото, близо до Огнева база три. Смятаме, че не сме в обсега на огромния кораб. Останалите снаряди ще натоварим в един камион и ще го изпратим при вас. Дано стигнат.
О’Нийл грабна микрофона от таблото.
— Първа база — рече той. — Ферети, говори О’Нийл. Чуваш ли ме?
— Да. Слава Богу, полковник! Лейтенантът се боеше, че са ви взривили.
— Все още не са — успокои го О’Нийл, без да откъсва поглед от приближаващия друг безмоторен самолет. — Как е положението при вас?
— Лошо — лаконично отвърна пехотинецът. — Онзи огромен кораб покрива близо половината от лагера на КОМ. Боя се, че фургонът с климатична инсталация на господин Локуд е смазан.
— Сигурни бяхме, че при вас е станало доста горещо. Време е да им дадем да разберат. — Полковникът се намръщи. — Нали си спомняш наблюдателницата, която използваха войниците на Скаара? Изпрати камиона с ракетите там. Към нас ще се присъединят подкрепления от пехота.
— Разбрах ви, сър — рече Ферети.
— Ще опитам да се срещна с вас при базата на платото — Огнева база три. Ще се постарая да пристигна колкото мога по-бързо. Край на връзката.
О’Нийл натисна педала на газта и се понесе напред, като се стараеше да не излиза на открито.
— Даниел — извика Шаури и посочи нещо. — Там! В далечината се виждаше наподобяващият планина от злато връх на пирамидалния кораб.
О’Нийл завъртя кормилото.
— Идеална цел — промълви той.
Сред останките от военния лагер Адам Ковалски помагаше да бъде измъкнат поредният сандък с противосамолетни снаряди. Издърпваха сандъците изпод сгромолясалата се палатка. Полковник О’Нийл бе настоял да прикрият снарядите. Ето защо палатката бе издигната над тях. Всъщност оръжията се намираха в подземен бункер, а след бурята и вятърът, развихрили се след минаването на космическия кораб, се наложи здравата да копаят, докато ги освободят от посипалия се пясък.
Появиха се и доброволци, които да помагат при измъкването. Един от мъжете бе с подгизнала от пот фланелка без ръкави с надпис КОМ — очевидно един от надзирателите в мината. Другият носеше сивата униформа на охраната на компанията.
На Ковалски му беше все едно, дори да имаха опашки и рога. Трябваха му помощници и приемаше всеки, който се появеше.
— Носете ги на платото… ще видите пътеката, която води натам. — Той им показа откъде да минат и новите му помощници поеха натам.
Все повече от оцелелите наемници в сиви дрехи предлагаха помощта си. Ковалски смяташе, че разбира защо го правят. Та те бяха войници в края на краищата. И макар да нямаха достатъчно мотивация за подобна задача, все пак се нуждаеха от офицери и заповеди. А в целия лагер май това бе единственото място, където все още се даваха заповеди. Няколко морски пехотинци охраняваха временния склад за снаряди, някои въоръжени с автомати, други със зелените тръби, с помощта на които се изстрелваха ракетните снаряди земя-въздух.