Мощна струя енергия нахлу през пръстена на Старгейт, след това бе всмукана обратно във водовъртеж, сякаш портата бе гигантски отводнителен канал, на който току-що са издърпали тапата. Миг по-късно енергийното поле се стабилизира до трептящо сияние, ограничено от кварцовия пръстен.
— Не е ли малко рано? — подхвърли един от войниците и погледна часовника си.
Хилиард сви рамене.
— Може да се прекратили стачката или там, каквото е било и да изпращат доставката по-рано, за да наваксат загубеното време.
През портата се показа предницата на тежък камион, обвит в разноцветно сияние. Сетне машината изведнъж доби ясни очертания и едва не се блъсна в отсрещната стена.
— По-полека, бе приятел — извика Хилиард.
Лицето на шофьора имаше сивкав оттенък и очите му бяха неестествено изцъклени. Явно пътуването му не е било леко. Войниците на Хилиард приближиха отстрани на камиона.
— Добре ли си? — обърна се командирът на патрула към шофьора.
В отговор от мястото до шофьора се подаде златисто-черна глава на птица, която впи зеленикавите си очи в него. Платнището, покриващо каросерията на камиона, се отметна и оттам се надигнаха войни със същите шлемове. Копията им се насочиха към гърдите на хората от патрула.
По дяволите, изруга наум Хилиард и вдигна оръжието си. Един бърз поглед му бе достатъчен, за да разбере, че врагът има предимство по численост и вече бе взел на прицел войниците му.
Когато стрелбата започна, сержантът се втурна към бронираната врата. Куршумите свиреха и рикошираха от корпуса на камиона, когато нещо подобно на миниатюрни светкавици порази пехотинците от патрула.
Хилиард се хвърли през вратата и удари с длан панела за електронен контрол. Вратата започна бавно да се затваря. Войните с чудовищни глави вече скачаха от камиона. Старгейт проблесна и изхвърли още няколко подобни създания. Хилиард насочи оръжието си към намаляващия процеп на вратата и изстреля няколко откоса, а с другата ръка дръпна слушалката на телефона за пряка връзка с дежурния офицер.
— Тревога! Нашествие! — изкрещя Хилиард. — Старгейт…
Мощно огнено сияние се плъзна през все още отворената вратари помете сержанта.
Патрулът на Хилиард не беше единствената охрана в комплекса на Старгейт. Имаше периферна охрана и цял взвод, който спеше облечен, дори с обувки. Всички те бяха вдигнати мигновено по тревога. Грабнаха оръжието си и се втурнаха по коридорите към ракетния силоз, където се намираше междупланетната порта.
Митологични персонажи се появиха на вратите по коридорите и боят започна — куршуми срещу енергийни кълба. Морските пехотинци имаха числено превъзходство, нашествениците — технологично. Най-накрая пехотинците отстъпиха, а офицерите им отчаяно крещяха за подкрепления в апаратите си за свръзка.
Оръжията на нашествениците им осигуряваха невероятно надмощие над защитниците. Затворената стоманена врата бе само временна, и то лесно преодолима преграда, стопена бързо от енергийните оръжия.
Когато защитниците започнаха да се оттеглят, към тях се присъединиха и войниците, които в момента почиваха. Не може да се каже, че униформите им бяха изрядни, някои бяха по фланелки и дълги памучни панталони, но всички носеха оръжие.
Нашествениците бяха задържани, преди да стигнат асансьорите към другите нива. Все повече куршуми летяха във въздуха, а енергийните кълба намаляваха с всяка минута. Нападателите от древния Египет започнаха да отстъпват, съсредоточавайки силите си върху подстъпите към Старгейт.
Един лейтенант пресрещна малка група недооблечени войници в момента, когато излизаха от помещенията си.
— Последвайте ме — нареди лаконично той.
Подофицерът, командир на отряда, си позволи да се обади.
— Сър, според мен боят се води на долния етаж.
Лейтенантът даде знак да мълчат и поведе групата по коридора, като проверяваше внимателно всяко помещение.
Изрита вратата на залата за заседания и се наведе, за да избегне насочения към него енергиен лъч.
— Както предполагах, един от нашествениците е тук. От тази стая има директен достъп към Старгейт.
Подофицерът посочи трима души, които да обезвредят пришълеца. Единият беше убит, но другите двама успяха да застрелят война с глава на сокол, барикадирал се зад дългото тежко бюро, заемащо по-голяма част от помещението.
Нови енергийни изстрели долетяха откъм врата, над която се виждаше надпис „изход“ и която водеше към стълбище.
— Оттам са влезли — обади се лейтенантът и измъкна една граната от колана си. Метна я надолу по стълбите и извика на хората си:
— Оттеглете се към коридора.
Лейтенантът пристъпи към отсрещната стена на стаята, където бялата повърхност на някакво табло бе изненадващо незасегната от престрелката, разгоряла се преди минута. До таблото се виждаше голям бутон. Лейтенантът го натисна и бялата хартия се вдигна със свистене. Отзад имаше дебела метална плоча, а когато и тя се отмести нагоре, зад нея се разкри прозорец.