Сержантът се бе оттеглил с хората си към коридора и лейтенантът извади втора граната. Само след секунда той изхвръкна от стаята и тръшна вратата след себе си. Чу се приглушена експлозия. Мъжете отново влязоха в залата за заседания. Помещението бе пълно с дим и прозорецът вече го нямаше.
Тъй като отворът бе разположен над помещението, където се намираше Старгейт, това позволи на сержанта и хората му да изненадат в гръб войните от древния Египет.
Генерал Уест летеше към планината Крийк, когато получи съобщение за нападението на Старгейт.
— Лейтенант Юргенсон си спомнил, че заседателната зала гледа към помещението със Старгейт и завел група войници, за да нападнат нашествениците в гръб. Оцелелите врагове са успели да се измъкнат през Звездната порта.
— А нашите хора? — попита генералът.
— Претърпяхме тежки загуби, сър.
Генералът сви устни.
— Щом се ориентирате и реорганизирате нещата, изпратете група през Старгейт. Трябва да разберем какво става на Абидос.
Когато генералът пристигна, отрядът бе заминал, ала все още нямаше известия.
ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
СТРЕЛБА
Слънцата на Абидос се издигнаха високо и сенките съвсем се смалиха. На склона на невисока дюна се виждаше танк, който стоеше неподвижно, сякаш танкистът бе решил, че е безсмислено да се крие. Оръдието непрестанно се въртеше като че търсеше вражески самолети.
Един удаджет се устреми към него и пикира, за да стреля.
Изведнъж от пясъка изскочиха няколко души и насочиха оръжията си към ниско летящия самолет. Двама от тях се прицелиха със зелени ракетоносители и стреляха.
Снарядите взривиха удаджета във въздуха.
Сержант Оливър Икинс изтупа пясъка от дрехите си и се ухили. Той беше едър, мускулест чернокож с късо подстригана коса.
— Свалихме още един — подхвърли той. — С него стават три. Май е време да преместим шоуто другаде.
Люкът на танка се отвори и командирът надникна навън.
— Лесно е да се каже — изръмжа той. — Нали не ти се налага да седиш като примамка за тези бръмбари.
Докато говореха, мъжете не откъсваха очи от небето.
Двамата се бяха запознали само преди няколко часа. Отрядът на сержант Икинс бе успял да избяга от своя бронетранспортьор, след като един от самолетите бе взривил гъсеничните вериги. Войниците бяха поели пеша назад към базовия лагер, когато се натъкнаха на танка и решиха да действат съвместно. Отрядът се пръсна около машината, за да може да предупреждава за приближаващи самолети, които танкът щеше да се опитва да сваля с картечницата, монтирана на покрива.
В най-добрия случай шансовете им да оцелеят бяха нищожни. Един удаджет започна да ги обстрелва, ала се отдалечи, улучен от картечния откос.
Въпреки това и двамата сержанти смятаха, че не могат да оцелеят до края на деня. И точно тогава изневиделица изникна камионът, собственост на минната компания. Караше го морски пехотинец, който трескаво замаха с ръка на войниците да приближат.
— Карам противосамолетни снаряди — извика той. Двама мъже подадоха сандък от каросерията. Платнището бе повдигнато и се появи още един войник, който непрестанно оглеждаше небето, стиснал в ръка ракетоносител. Беше облечен в сивата униформа на охраната на КОМ.
— Следвайте указанията, написани на ракетоносителя и не хабете снарядите — рече шофьорът. — Насочете се към платото, но не отивайте в лагера. Полковник О’Нийл се опитва да ни реорганизира в подножието на височината.
— Полковник О’Нийл? — Икинс знаеше, че полковникът беше заместник командир на експедиционния корпус, изпратен на Абидос. — Чухме, че бил в Нагада. — Икинс не използваше подигравателното име Абудалвил, което земляните бяха дали на града.
Шофьорът кимна.
— Тръгнал е оттам с приятели, които ни идват на помощ.
— Местните, срещу които трябваше да се бием? — изненадано попита Икинс.
Пехотинецът сви рамене.
— Те мразят хората в пирамидата повече, отколкото мразят КОМ.
Сандъкът с ракети бе свален на пясъка. От каросерията хвърлиха и лост. Нетърпеливите войници отвориха капака и започнаха да разпределят снарядите помежду си.
— На слука! — подхвърли пехотинецът, щом хората му прибраха лоста. — Според доклада на Първа база удаджетите са към петдесет и имат за задача да унищожат всичките ни превозни средства. — Той хвърли поглед към танка, спрян в сянката на дюната. — Не е много здравословно да се навъртате покрай тази машина.