Икинс потупа зелената тръба, с която се изстрелваха снарядите.
— Може би. А може и да стане нездравословно за онези бомбардировачи да се навъртат наоколо. — Той се усмихна. — Кажи на твоя полковник О’Нийл, че пристигаме.
Не се придвижваха много бързо, тъй като спираха при всяка дюна, окопаваха се и разиграваха представлението с беззащитния танк и лошите войници.
След като свалиха третия самолет обаче, Икинс подхвърли:
— Вече трябва да сме близо до Първа база.
Превалиха поредната дюна и зърнаха пътя, който КОМ беше прокарал, а още по-нататък Икинс забеляза скалното плато, издигащо се над пясъците. На върха му се намираше туловището на вражеския космически кораб, блеснал под лъчите на слънцата, точно там, където преди се намираше пирамидата със Старгейт.
— Ето къде са се приземили — мрачно рече командирът на танка.
— А ето къде искаме да отидем ние — посочи Икинс раздвижването в подножието на скалата, точно под мястото, където се бе приземил корабът. — По дяволите, струва ми се, че полковник О’Нийл готви контраатака — продължи Икинс.
Корабът пирамида го бе накарал да бяга, неземните му оръдия и удаджети го бяха изплашили. Заради възможността да си отмъсти, Оли Икинс с радост би тръгнал през горещите пясъци и опасния път.
Освен това му се искаше да разбере дали и някоя друга оцеляла група е успяла да свали цели три удаджета.
След кратко съвещание двамата сержанти решиха да минат напряко — надолу по дюната, през пътя, заобикаляйки обгорелите останки на още един взривен бронетранспортьор, сетне по склона на следващата висока дюна, която зърнат. Дотогава би трябвало да видят войските на О’Нийл.
Отрядът на Икинс се спусна бегом надолу по дюната и прекоси пътя. Танкът ги последва. Тъкмо излязоха на открито, когато един от войниците се втренчи в небето и извика:
— Удаджет!
Икинс рязко се извърна и опита да сложи на рамо носителя, който държеше. Другите войници също се прицелиха. Удаджетът се спусна в бръснещ полет към тях.
В този миг от върха на дюната, към която се бяха насочили, проблесна енергиен взрив и излетя ракета. Улученият самолет се завъртя във въздуха, плъзна се по дюната, която войниците току-що бяха изоставили, сетне се разби и избухна в пясъците зад нея.
Изумените войници се втренчиха в момчетата от Абидос, които им махнаха да приближат. Повечето от младежите се втурнаха през пясъците, очевидно, за да огледат мястото, където се разби самолетът.
— Навлязохте в защитения периметър — обясни на английски едно от момчетата.
— Защо проверявате разбития самолет? — попита Икинс.
Младия войн размаха копиевидното си оръжие. Икинс се досети, че това трябва да е не тъй мощно подобие на бластерите на самолетите.
— Много от пилотите носят такива оръжия — обясни младежът и се усмихна, щом зърна танка, който се спускаше по дюната. — Но полковник О’Ниил ще се зарадва и на вашите оръжия.
В командната зала на „Окото на Ра“ Хатор се намръщи, загледана в екрана. Още една от червените звездички, обозначаваща неин удаджет, беше изчезнала.
— Нашествениците гинат като мравки под краката ни — промърмори тя и хвърли гневен поглед към пръснатите войскови подразделения. — Как е възможно тъй внезапно да унищожават самолетите ни в небето?
— Нашите пилоти докладват, че ги обстрелват с ракетни оръжия — обади се член на екипажа, обслужващ командната зала.
— Нашите пилоти разполагат с невероятно маневрени и изключително бързи самолети — изсъска Хатор. — Сигурна съм, че биха могли да избегнат няколко примитивни ракети!
— Врагът ги взема на прицел, когато пикират за обстрел с бластерите.
— Тогава нашите хора трябва да нападат от по-голяма височина вместо да се спускат над мишените… и да попадат в обсега на тези ракети-оръжия.
— Но нашите пилоти не са свикнали…
— Глупаците не са свикнали да си имат работа с враг, който може да отвърне на обстрела! — гневно го прекъсна Хатор. — Свикнали са само да летят ниско над фелахите, да ги плашат до смърт и да ги покарват като стадо към господарите им.
Хатор тъй силно бе стиснала юмруци, че ниско изрязаните й нокти се забиваха дълбоко в дланите й. Само ако разполагаше с няколко от ветераните, с които бе потушила бунта на Омбос! Те се бяха сражавали срещу много по-съвършени оръжия и бяха победили врага. Тя направи гримаса. Но всичко това войните, уменията им, победата — бе прах от осем хиляди години.