Сега Котката трябваше да влезе в тази битка с военните ресурси, с които разполагаше. Тя отново загрижено се обърна към холограмата.
— Колко от удаджетите все още са невредими? — попита.
Неохотният отговор дойде от един от операторите на скенерите.
— От докладите на данните от скенерите преценявам, че сме загубили петдесет процента от въздушните сили.
— Половината от удаджетите?! — смаяно попита Хатор. Трябваше да признае, че се бе залисала в битката за Звездните порти — тук и на Земята. Нападението на планетата на нашествениците се бе оказало прибързано и необмислено. Бе се надявала да почерпи повече информация за тази планета на диваци фелахи, ала изглежда онези, които проучваха Старгейт, го бяха закопали дълбоко под земята.
Накрая тя извика обратно атакуващия отряд и бе ужасена от загубите, които бяха претърпели разузнавачите й. Ако хоросите, който претърсваха пирамидата, не бяха останали като резерв, щеше да бъде невъзможно да унищожи контраатакуващия отряд, пристигнал от Земята.
Ала загубите в наземните войски само увеличиха проблемите й. Нямаше достатъчно войни дори да разчисти платото от нашествениците. И врагът се възползваше от тази слабост.
Тя се загледа напрегнато и продължително в непрестанно нарастващия брой зелени звездички в подножието на платото. Скалата ги предпазваше от пряко наблюдение, а се оказаха и извън обсега на вторичните бойни единици.
Но какво ли се надяваше да постигне този, който събираше войските? „Окото на Ра“ бе напълно неуязвим за оръжията, с които разполагаха. Все едно да разчитат пясъчната буря да отнесе въоръжението на бойния кораб.
Ситуацията бе достигнала задънена улица. Примитивният арсенал на земляните изключваше възможността да предприемат сериозна атака. Хатор пък можеше да напада нашествениците единствено като излага удаджетите на примитивните оръжия, които се бяха оказали с изненадваща поразителна сила.
Разбира се, можеше да оттегли самолетите, да ги прибере в кораба и да остави нашествениците със собствените им съоръжения. Бе прекъснала връзката им със Земята, като беше завладяла Старгейт.
Но ако онези на Земята бяха твърдо решени да атакуват, независимо от жертвите, можеха да завземат отново Старгейт откъм страната на Абидос. И тогава щяха да разберат, че Хатор разполага с твърде малко войни.
Бяха се разбили и надеждите й да постави врага под блокада, след като бе получила доклад, че към нашествениците се присъединява пехота. Пилотите на удаджетите докладваха също, че Нагада като че ли се евакуира.
Нашествениците нямаше да гладуват, ако местните жители ги снабдяваха с храна. Това означаваше да лагерува около Старгейт, докато съоръженията на земляните излязат от строя. Чакането щеше да е твърде дълго, като се имаше предвид ситуацията на Туат и на другите феодални планети. Хатор трябваше да се върне бързо със сигурната новина, че Ра е мъртъв.
Богинята мрачно започна да обмисля възможността да напусне Абидос, но да изтръгне планетата от ръцете на земляните. Можеше да излети, да зареди първичните бойни единици и да съсредоточи силата на взрива върху платото. Тежките бластери можеха да разрушат пирамидата и да унищожат Старгейт. Ако имаше късмет, залпът на първичните бойни единици можеше да ликвидира и вражите войски й подножието на платото.
Хатор можеше да се върне и да спечели битката със съперниците си на Туат. А после, след неопределено време, да пристигне с голяма войска и да покори Абидос. После ще има достатъчно време, за да бъдат възстановени връзките между Звездните порти.
Тогава ще дойде ред на Земята. Планът бе изпълним, но като че ли… твърде амбициозен. Съществуваха твърде много неизвестни. Дали ще могат Пта и техниците му да възстановят всички връзки между Звездните порти? От това, което бе видяла по ремонта на „Окото на Ра“, отговорът на този въпрос бе твърде съмнителен. Колко време ще й бъде необходимо, за да се утвърди като императрица? Три месеца се бяха оказали недостатъчни, за да си осигури безрезервна подкрепа като наследник на Ра. А пък и ако оставеше фелахите на Абидос прекалено дълго да живеят свободни, щеше да бъде принудена да изтреби населението на цялата планета.
Хатор си наложи да отпусне ръце и слисано се вгледа в кървавите следи от ноктите върху дланите й. Не бе намерила разрешение за проблемите си. Имаше нужда от време да помисли, да потърси други възможности.
Преди това обаче…
— Оттеглете удаджетите — нареди Хатор на екипажа в командната зала.
Адам Ковалски и няколко подбрани от него пехотинци лежаха в окопите на Огнева база три и чакаха да се появи мишена, по която да си заслужава да стрелят. Ковалски и О’Нийл подозираха, че огневата база и ръбът на платото са извън обсега на енергийните оръжия на летящата пирамида.