След като разгледаха копиевидните бластери и оръдията на удаджетите, установиха, че дългата цев е необходимост при този вид оръжия. Без съмнение тежката артилерия на кораба отговаряше на това изискване. Но самата форма на бойния кораб заради скосените стени не даваше възможност за пряк обстрел в подножието на пирамидата.
А Огнева база три се намираше точно там.
Освен това Ковалски и О’Нийл си спомниха как се направляваха удаджетите при първата им битка с космическия кораб. Бомбардировачите не действаха самостоятелно, а се прибираха на кораба. Двамата командири бяха убедени, че рано или късно удаджетите ще се върнат на пирамидата.
И тогава ще се превърнат в мишена на Ковалски.
А междувременно Ковалски и хората му чакаха, скрити в пясъка под маскировъчните мрежи и ужасната жега.
— Лейтенант, смятате ли, че ще се приберат до вечерта? — попита Ферети. — Искам да кажа, че едва ли ще се опитват да преследват хората в тъмното.
— Ферети, нямам представа какво ще се случи като се стъмни — призна Ковалски. — Макар да се надявам дотогава да стане по-хладно. — Той избърса потта от челото си и отпи глътка вода от манерката си.
— По-добре е да не се връщат чак като се стъмни — отбеляза Ферети. — Така само ще усложнят работата ни, нали, сър? Не, предпочитам да дойдат рано, отколкото късно. Да ви кажа често, сър, не обичам да чакам.
— Наистина ли, ефрейтор? — Ковалски едва сдържа усмивката си. — Като те слуша човек, ще си помисли, че чакането ти доставя удоволствие.
— Е, старая се да не се изтъквам — продължи Ферети, недоловил сарказма на офицера. — Но ако става дума нещо да се случи рано или късно…
Монологът му бе прекъснат от серия изстрели във въздуха от дюната, която отбелязваше външния периметър на войските на О’Нийл.
— Това са момчетата на Скаара — отбеляза Ферети. Предупреждават ни за пристигащи удаджети.
— Точно така — лаконично отвърна Ковалски. Изглежда желанието ви се изпълни, ефрейтор — по-добре рано отколкото късно.
След секунди удаджетите приближиха достатъчно, за да могат скритите мъже да наблюдават приближаването им. Самолетите се придвижваха в голяма нестройна формация, сякаш пилотите не бяха привикнали да летят заедно. Или пък твърде много бяха свалени.
На Ковалски му заприличаха на голямо, разпръснато ято гълъби, които се връщат в гълъбарника, а не на нападащи соколи, каквито изглеждаха сутринта. Лейтенантът долови, че летят напрегнато и поддържат по-голяма височина, явно опитвайки се да останат извън обсега на противосамолетните снаряди.
На ведрото му лице се появи хищна усмивка. Щеше да им се наложи да се снижат, ако искаха да се приберат на кораба.
При първото си посещение на Абидос Ковалски бе принуден да изтърпи непрестанните въздушни атаки на удаджетите, когато бе хванат като в капан извън пирамидата със Старгейт. В тази кървава битка бяха загинали половината от командосите и от приятелите на Скаара.
Ковалски си бе обещал подобно нещо никога да не се случи на войници под негово командване. И сега възнамеряваше да удържи обещанието си.
Удаджетите плавно се снижиха, насочени към площадките за кацане на космическия кораб. Ковалски и хората му също насочиха оръжията си. Лейтенантът внимателно бе разпределил къде да бъдат нанесени ударите. Някои се прицелваха в челния отряд, други във фланговете. Самият Ковалски щеше да стреля в центъра.
Лейтенантът излезе на открито и внимателно проследи първата си мишена…
— Огън! — извика той и изстреля снаряда си. Ракетите се врязаха в коремите на снижилите се самолети и хвърлиха в паника нищо неподозиращите пилоти. Взривяваха се крила, тела излитаха във въздуха, самолетите се блъскаха един в друг в стремежа си да се измъкнат от формацията.
Ковалски отново се прицели внимателно.
Някои от пилотите се опитаха да стабилизират удаджетите и да се приземят. Те вероятно бяха най-разумните и щяха да се измъкнат.
Други, ужилени от нападението, направиха широки виражи, за да се върнат към мястото на засадата и да отговорят на огъня. Ала се натъкнаха на дъжд от снаряди от отрядите, разположени в подножието на платото.
Някои от контраатакуващите самолети бяха свалени. Други се отдалечиха с надежда да се приберат на кораба от другата, безопасна страна.
А един злочест пилот, чийто самолет бе обхванат от пламъци, премина на скорост над мястото на засадата, опитвайки се да прислони умиращата си птица на кораба-пирамида.