— Не стреляйте! — нареди Ковалски. — Този негодник ще им създаде повече неприятности вътре, отколкото, ако го свалим.
Пилотът очевидно беше от най-способните. Въпреки пламъците, дирята от дим и нестабилността на самолета, той се насочи право към една от площадките. Приземяването бе почти безупречно. Почти.
В последната секунда точно когато пилотът спираше самолета, едно от крилата се наклони и върхът му допря площадката на около половин метър от отворените врати. Удаджетът стремително се затъркаля по платформата. Сякаш земляните бяха изпратили мощна ракета с обсег стотина метра, която бе проникнала през бронята на космическия кораб.
Ужасна експлозия разтърси цялата пирамида. Пламък изригна през отворените врати заедно с парчета от взривени удаджети. В предсмъртните си гърчения техният умиращ лебед бе повлякъл със себе си още няколко самолета.
— Залегнете и се прикрийте! — кресна Ковалски и скочи в окопа, за да се предпази, в случай че някой от горящите отломки отскочат в тази посока.
Ала докато се окопаваше в пясъка, Адам Ковалски се усмихваше. Смъртта можеше да дойде всеки миг, по множество начини. Но Ковалски щеше да умре щастлив.
Беше си дал обещание и го беше спазил. Бе накарал удаджетите да платят.
ДВАЙСЕТА ГЛАВА
РАЗПРИ И АВАРИИ
Не всички удаджети, попаднали под обстрела на ракетните снаряди, се взривиха и изгоряха. Няколко пилота успяха да се приземят близо до кораба и макар самолетите им да бяха засегнати, хоросите все пак оцеляха и се втурнаха към „Окото на Ра“, като крещяха в комуникаторите, монтирани на шлемовете им.
Едни бяха обгорени, други — ранени. Няколко щастливци, останали напълно невредими, запазиха спокойствие и взеха копиевидните си бластери. Оръжията не можеха да пробият златистата обвивка, но поне щяха да им послужат като защита срещу наземно нападение.
Ковалски излезе от окопа и се свърза по радиостанцията с О’Нийл, който командваше ядрото на войските в подножието на платото.
— Около половин дузина пилоти успяха да се измъкнат, след като самолетите им бяха свалени докладва лейтенантът. — Изглежда се събират пред кораба близо до центъра. Точно там, където би трябвало да е входът на каменната пирамида, останала вътре.
— Отбранителни позиции ли заемат? — попита О’Нийл.
— Като гледам как удрят с копията си по стената, струва ми, че очакват да ги пуснат вътре — възбудено продължи Ковалски.
— Ковалски, идвам с всичко, което би могло да се изкачи по склона. — В гласа на О’Нийл също се долавяше възбуда. — Ако там се появи врата, направете всичко възможно, да я задържите отворена, докато пристигнем.
В един от най-ниските проходи в „Окото на Ра“ момиче от техническия персонал на име Нейла се взря ужасено във война, застанал пред нея. Той не бе задействал шлема си, ала лицето му — мрачно и гневно — изплаши момичето повече, отколкото хищната маска на сокол. Очите на мъжа я пронизаха. Погледът на хороса бе не по-малко ужасяващ от насоченото към нея взривно копие.
— Тя… господарката Хатор нареди да не се отваря нито един от люковете, разположени близо до повърхността — заекна Нейла.
Войнът избухна.
— Амит да погълне душата ти! Брат ми е навън! И двамата служехме на Ра… и двамата сме се заклели във вярност към Апис. А не на някаква кучка, която не се интересува от собствените си хора! — Той изгледа гневно Нейла. — Ами ти? На Пта ли си дала клетва за вярност, или на Хатор, чийто ръце са изцапани с кръв? Хубаво помисли! Защото, ако не си се заклела да й бъдеш вярна, няма да ти се иска да умреш за нея, нали?
Върхът на копието болезнено бодна Нейла в корема. Момичето отстъпи назад с широка отворени очи и пресъхнала уста.
— Отвори вратата! Може да не зная как да боравя с нея, но с копието определено се справям чудесно. И той отново я бутна с върха на оръжието си. Последно предупреждение — изрева той и пръстите му се насочиха към спусъчния механизъм.
С пребледняло лице Нейла се обърна към фотосензорния панел, където трябваше да се оформи вратата. Пръстите й трепнаха за миг и трябваше да започне отначало.
След секунда обаче правилният код бе въведен. Биоморфният кристал се преоформи в нова решетъчна структура.
И там, където допреди малко се намираше стената, сега се появи вход.
— Стана! Готово! — извика Ковалски по радиостанцията. — Във вражеския кораб се отвори врата!
Лейтенантът и отрядът му се втурнаха от Огнева база три, насочили оръжията си. Повечето от ранените пилоти се спуснаха да достигнат вратата и не обърнаха внимание на нищо друго.
Но няколко от по-здравите се извърнаха и стреляха с взривните копия. Куршуми срещнаха енергийни кълба, паднаха войни и от двете страни.