Широко-мащабното миньорство щеше да изисква техническо оборудване — и разбира се, работници, които да обслужват машините и които да бъдат под преките заповеди на генерал Уест. Отначало си бе помислил за военни инженери. Те със сигурност притежаваха умения, а и разбираха от военно дело.
Ала си бе дал сметка и какви са неудобствата при използването на военнослужещи. Изискваше се строга секретност. Можеше ли да разчита, че някой временно работещ на булдозер няма да се прибере вкъщи и да се похвали, че работи на друга планета?
На Уест отново му се прииска О’Нийл да бе взривил Старгейт от страната на Абидос и по този начин да бе премахнал проблема, преди да се е стоварил на плещите на генерала. Ако никой не знаеше за съществуването на всички тези неща…
Но технологията и кристалът съществуваха, а от Пентагона бяха натоварили Уест да вземе решение по този въпрос. Генералът не бе достигнал високия си пост като бе прехвърлял отговорността другиму. Напротив, той имаше репутацията на човек, който умее да взима правилни решения в заплетени ситуации.
Склонен бе да поеме ръководството на миньорска група — със силна охрана, в случай че от небето се появят още неприятни изненади. Но миньорите, нямаше да бъдат войници. Беше се спрял на „Консорциум на обединените миньори“. КОМ бе работил по множество правителствени поръчки — включително доста деликатни задокеански операции в сътрудничество с представители на разузнаването.
Уест бе направил проучване, за да се увери, че КОМ разполага не само с необходимите ресурси, но и с подходящи хора — работници, които умеят да държат устата си затворена. Нещо повече, компанията бе работила в страни от Третия свят, което щеше да бъде предимство в общуването с необразованите жители на Абидос. Освен това хората от КОМ бяха доста изобретателни в запазване на изкопаната руда, независимо от незначителните оплаквания на местните жители и хитростите на правителствата.
Генералът прегледа изрезките от вестници в папката за КОМ. Свален местен управник, сепаратистко движение в най-богатия на залежи район, своенравен президент, изместен от по-сговорчива военна хунта…
Да, КОМ със сигурност бе компания, която умееше да се справя в трудни ситуации. А като цивилни хора те щяха да вършат точно работата, която се изискваше от тях. Генералът разполагаше с имена и цифри, достатъчни, за да задвижат машината. Без съмнение от КОМ щяха да поискат да изпратят екип, който да направи предварително проучване. Разбира се, всичко това щеше да се извърши строго секретно от съображения за националната сигурност.
Разполагаше и с подходящ човек, който да ги охранява. Някой, който имаше опит от другата страна на Старгейт. Военнослужещ, който знаеше как да изпълнява заповеди и да си държи езика зад зъбите.
Полковник Джек О’Нийл.
Уест се усмихна. Може би някой ден О’Нийл щеше му благодари, задето го бе свързал с подходящи хора. Разбира се, Уест очакваше благодарност и от… КОМ. Не веднага, естествено.
Но човек, който предоставяше на една компания възможност за добра печалба — както и монопол върху рядък ресурс с множество полезни приложения. Е, такъв човек заслужаваше награда. Изгодно предложение за консултант или може би отговорен пост в управителния съвет.
Уест се облегна назад. В края на краищата скоро щеше да се оттегли в пенсия. Военната индустрия бе претърпяла доста сериозни промени.
Дори генералите трябваше да мислят как да осигурят бъдещето си.
ТРЕТА ГЛАВА
ЗАВРЪЩАНЕ
Скаара засенчи очи от жестоките пустинни слънца на Абидос и набързо преброи стадото от мастаджи, което наглеждаше заедно с приятелите си. Братът на Шаури трябваше да признае, че след приключване на кратката му военна кариера като борец за свобода, да пасе мастаджи му се струваше още по-отегчително отпреди.
Заедно с приятелите си той бе станал командос почти случайно, като спаси посетителите от другия свят от гнева на Ра. Всъщност по-голямата част от военните умения Скаара бе научил, като наблюдаваше мъжа, когото наричаше Черната шапка — заради черната барета, която полковник Джек О’Нийл носеше. Той беше истински войн, въпреки невзрачните си зелени дрехи. Беше суров мъж с избухлив характер, а езиковите затруднения го вбесяваха допълнително — единственият пришълец, който говореше местното наречие бе Даниел, съпругът на сестра му.
Но Скаара се възхищаваше от О’Нийл и помежду им се бе зародило приятелство. Момчето бе много разочаровано, когато неговият идол изчезна през Старгейт, връщайки се в незнайния свят, от който бе дошъл.