В същия миг се обади един от операторите на външните скенери.
— Вражеските войски в подножието на платото… Изкачват се.
Хатор се извърна към холографския екран. Ако цялата тази войска се качеше на кораба, нейните войни нямаше да успеят да ги унищожат.
— Артилерия! — отчаяно извика Хатор. — Вторичните бойни единици. Непрестанен огън!
— Според нашите изчисления вражеските сили са извън обсега на артилерията — напомни командирът на вторичните бойни единици.
— Залповете ви трябва да ударят близо до ръба на склона и да сплашат тази сган — нареди Хатор, за да се откаже от изкачването.
Надявам се, добави наум.
— Артилерия! Огън! — заповяда командирът.
На екрана се появиха светлинки, указващи къде обстрелва артилерията. Но огънят бе слаб, откъслечен, сякаш стреляха само половината от бластерите.
— Артиле… — започна Хатор, но бе прекъсната от гласа на техника, бивш служител на Тот.
— Повреда в контрола на бластерите над Четвърта площадка.
Четвърта площадка…, където се бе разбил самолетът.
— Превключете на резервния контрол — излая Хатор.
От комуникатора прозвуча изплашен глас.
— Нямаме резервен контрол. Заради спешния ремонт…
Със спешния ремонт Пта отново ме е накарал да си платя, помисли си богинята.
Изражението й накара неколцина от членовете на екипажа да потръпнат от страх.
— Проверете дали можете да отстраните повредите в контрола на бластерите. Артилерия, ще трябва да покриете двойно по-голяма площ с половината от оръдията.
Хатор се разкъсваше между желанието да повърне или да строши нещо — каквото и да е. Но не можеше да направи нищо. Като капитан на кораба, бе прикована към командната зала.
О, Пта, помисли си тя. Ако някога се върна, ще се разправя с теб лично — болезнено, мъчително и бавно.
Енергийни заряди избухнаха тук-там далече от стръмния склон на платото. Явно оръдията на големия боен кораб не можеха да се прицелят към подстъпите на платото, нито пък да ги достигнат.
И все пак взривният ефект бе достатъчен, за да разколебае и най-смелите, какво остава за онези, които едва се бяха спасили от обгорените си машини.
О’Нийл се изкачи само с доброволци — голяма част от войниците на Скаара и морски пехотинци. Придружаваха ги Даниел Джексън и Шаури. Щом стигнаха върха на платото, усетиха, че сякаш самият въздух беше наситен със заряд. Озон нахлу в ноздрите на О’Нийл. Полковникът прекоси мъртвата зона в обсега на кораба към портала, блокиран от все още боксуващия на място булдозер.
Един от пехотинците се спусна да изключи двигателя. Войниците влязоха във вътрешността на Космическия кораб. Стените бяха от същия златист кварц, но изглеждаха по-груби при допир.
— Май сме попаднали в четвърта класа — подхвърли Даниел. — В летящия дворец на Ра беше къде-къде по-хубаво.
— Само че там така и не видяхме машинното отделение — отвърна О’Нийл.
От близката стена се отдели фигура в пясъчна униформа.
— Свой — рече Ковалски.
— Каква е ситуацията, лейтенант? — попита О’Нийл.
— Разузнахме набързо, доколкото бе възможно — докладва Ковалски. — Този главен коридор води право към залата, където е Старгейт, но там се е укрепил твърде многоброен отряд хороси. Открихме достъп и до горното ниво. Останалите проходи са като лабиринт, а врагът е запознат с терена по-добре от нас. Стражите като че ли не нападат, а само се опитват да отрежат достъпа до определени места, сетне проникват зад нас и устройват засади.
— Да видим какво ще успеем да открием — рече О’Нийл.
Групата пое по главния коридор, като проверяваше всяко странично отклонение.
Даниел изостана, зърнал плоча с йероглифи, закачена на стената. Шаури остана с него, а също и две от момчетата от войската на Скаара.
— Не мога да разчета почти нищо — рече Шаури.
— Защото са някакви технически инструкции обясни Даниел. — Вероятно за електрическите вериги, които са монтирани в стената…
Той млъкна внезапно, дочул шум зад гърба си. Двамата с Шаури се извърнаха едновременно. Едното от охраняващите ги момчета бе мъртво, а другото издъхваше в смъртоносната хватка на войн хорос.
Шаури светкавично извади пистолета си. Войнът пусна мъртвото момче и насочи взривното си копие.
Всичко това вече се бе случило с Даниел. Шаури се бе опитала да го защити с оръжието си; стражът хорос я бе взривил. Но тук нямаше саркофаг, с който да я възкреси. Или пък, ако имаше, Даниел не знаеше местонахождението му.
Ученият се хвърли обезумяло напред и изби копието от ръката на хороса. Енергийният заряд изригна встрани, а ехото от пистолетния изстрел отекна в ушите на Даниел.