Той падна, като повали хороса на пода и измъкна копието от ръката му. Не усети съпротива. Щом се изправи, зърна огнестрелната рана в гърдите на война.
Даниел се извърна към Шаури. Младата жена сърдито се намръщи.
— Можеше да те убие!
— Избих му копието.
— Не той — рече уплашено Шаури. — Аз! Куршумът от пистолета ми трябва да е минал току до главата ти!
— Тъй ли? — намръщи се Даниел. — Не забелязах. Мислех за други неща.
Когато двамата се присъединиха към основната група, Даниел носеше взривното копие, а автоматът висеше през рамото му. Шаури носеше оръжието на момчето и своя пистолет.
Наложи се да спрат, защото войн хорос бе нападнал из засада предния отряд. Чернокож в зелена униформа и нашивки на сержант лежеше мъртъв на пода. Както и още едно момче от войската на Скаара. Главната група пристигна точно навреме, за да направи стража на решето с куршуми.
— Мисля, че командирът на тази бъчва има проблеми с персонала — подхвърли О’Нийл.
— Според мен този се биеше доста добре — възрази Ковалски.
— Всеки поотделно е прекрасен боец — съгласи се О’Нийл. — Но като че ли не са много. Започнах да подозирам, че не им достигат войни, когато не се появи пехота, която да помете базовия ни лагер.
— Това би трябвало да е първата им работа — призна Ковалски.
— Наместо това ни позволиха да спасим част от оборудването и да преразпределим войските си, докато врагът ни нападаше от въздуха. — О’Нийл се намръщи. — Бас ловя, че повечето от войниците на този кораб са били насочени да завземат Старгейт и все още го охраняват.
— А останалите водят партизанска война с нас, опитвайки се да ни елиминират един по един — добави Ковалски.
— Ние обаче няма да играем тяхната игра — обади се О’Нийл. — Ще наложим наши правила.
— Как? — попита Даниел.
— Ще се насочим към някое място, където ще трябва да се укрепят и да се бият с нас — отвърна О’Нийл. — Видяхме, че долната част на кораба не беше твърде луксозна. Което ме навежда на мисълта, че командната зала вероятно е близо до върха. Той зареди оръжието си. — Ще отидем ли да проверим?
Изкачиха толкова много нива, че Даниел престана да ги брои. Ковалски и О’Нийл се катереха като машини. Скаара напредваше с неизчерпаемата енергия на младостта. Даниел мрачно изкачваше стъпало след стъпало. Шаури също не изоставаше.
Загубиха още войници, но няколко от оцелелите се сдобиха с бластерни оръжия, отнети от мъртвите войни от екипажа.
О’Нийл се бе оказал прав за две неща. Обстановката ставаше все по-изискана, колкото повече се изкачваха. И хоросите се бореха все по-яростно.
Нападателите току-що бяха минали покрай обитаемите жилища на екипажа, след като бяха изкачили няколко етажа с празни, неподдържани и прашни помещения.
Даниел усещаше мириса на разруха, носещ се надолу по стълбите от горната палуба. Долови миризма на дим, стопен метал и лютивата воня на химикали. Групата се изкачи по стълбите и се озова на разрушената летателна площадка. Обгорени отломки от удаджети бяха потънали в лугави локви от пяна. Пламъците явно трябва да са били твърде яростни, за да засегнат кварцитния материал, от който бяха изградени стените, тавана и пода. На места кристалът бе обезцветен, дори напукан. На едната стена имаше обезцветено петно около просната човешка фигура.
— Тук трябва да се е разбил самолетът — рече Даниел.
— Отворило се е доста място — пошегува се Ковалски. — Като на обществен паркинг.
Ала докато говореше, иззад отломките се материализираха войни хороси и насочиха взривните си копия към нашествениците.
— По дяволите! — изруга Ковалски. — Мразя да ми погаждат този номер!
Войните с глави на соколи бяха организирали добре засадата. Хванаха нападателите на открито, далече от стълбите. А тук имаше доста хороси. Както бе предсказал ОНийл, врагът се струпваше все повече и повече на групи, които се укрепваха, за да се сражават.
Но все още не бяха достатъчно, за да се противопоставят на многобройните нашественици. О’Нийл и Ковалски правеха обход, нападаха по фланга, куршумите и енергийните заряди принуждаваха маскираните войни да отстъпят.
Ала макар да побеждаваха, Даниел забеляза, че О’Нийл изглежда озадачен.
— Защо се борят толкова самоотвержено за тази разрушена площадка? — попита полковникът.
— Може би се задържахме твърде дълго на това стълбище — предположи Ковалски. — Не са успели да се подготвят.
— Да потърсим друг път нагоре — рече О’Нийл.
Поеха по-предпазливо по обгорената площадка — авангард, фланг, ядро, всички се придвижваха със заредени оръжия.