Хоросите отстъпиха, като продължаваха да стрелят с взривните си копия.
О’Нийл се намръщи.
— Опитват се да ни поведат в тази посока. — Той кимна към отдалечаващите се войни.
— За да попаднем право в друга засада — отбеляза Ковалски.
— Накъде ще тръгнем?
О’Нийл избра направление напосоки и нашествениците поеха. Даниел остана назад, вниманието му бе привлечено от друга подобна плоча с йероглифни технически инструкции. Тази обаче беше на пода пукната и наполовина изгорена.
Означаваше ли това, че захранващите вериги, разположени зад нея, сега бяха открити?
Даниел заобиколи голяма колона и се натъкна на хорос, който бе не по-малко изненадан от него самия, защото държеше копието си подпряно на земята.
Маскираният войн вдигна оръжието си, ала Даниел го изпревари и стреля със своето копие. Взривен, хоросът падна назад.
Едва тогава Даниел забеляза дребничко момиче, явно от техническия персонал, което работеше по електрическите свръзки. Момичето се извърна и изпищя. Инструментът в ръката й, биоморфно парче кристал, претърпя няколко промени, когато тя се извърна с лице към Даниел.
Ученият осъзна, че няма избор. Стреля отново с бластера си и момичето падна мъртво.
Сетне Даниел насочи енергийното оръжие към откритите захранващи вериги.
Нямам представа каква работа върши това, рече си Даниел, докато изстрелваше заряд след заряд в непонятните за него свръзки. Но всяка щета, нанесена на този кораб, ще ни помогне.
В командната зала на „Окото на Ра“ Хатор взе решение. Войните й не можеха да спрат нахлуването на нашествениците на кораба. Но съществуваше друг начин за разрешаване на проблема. Врагът се намираше на площадката, която не можеше да се затвори херметически.
— Оттеглете всички войни от Четвърта площадка — нареди богинята.
— Там има и техник…
— Уведомете всички от персонала! — рязко заповяда Хатор. — Екипите по отстраняване на повредите ще изолират мястото.
Сетне „Окото на Ра“ щеше да излети, да се издигне високо и нашествениците нямаше вече да досаждат на кораба, защото нямаше да могат да дишат.
В същото време първичните бойници единици на кораба щяха да взривят платото, където се намираше пирамидата със Старгейт, нашествениците, приютили се там, и разбира се, самата Звездна порта.
Ситуацията бе извънредна и изискваше извънредно решение.
— Двигатели, готови за излитане.
„Окото на Ра“ потрепери, когато прикрепящите скоби се отвориха и се отдръпнаха от каменната пирамида под тях.
— Артилерия, заредете първичните бойни единици! Техници, подгответе се да изолирате площадката! По моя заповед!
Енергия и информация бясно циркулираха из кораба. Но на критично място, на половината път между помещението с двигателите и командната зала, захранващите вериги на управлението бяха взривени и излязоха от строя. Заповедите на машинен език се изгубиха. Енергията запрескача по веригите.
Индикаторите в командната зала започнаха да показват заплашителни отклонения. Предупредителните сирени завиха. Корабът вече не потръпваше, а се клатеше бясно.
— Двигателите… — обади се с пребледняло лице момичето, което бе офицер-навигатор. — Има невероятно изтичане на енергия. Енергията е насочена към системи, където в момента не е необходима. Треперещите й ръце заиграха по фотосензорния панел, който започна да мъждука, сетне ярко блесна, необяснимо защо. — Системите няма… не мога… — Младата жена изкрещя в комуникатора: — Двигатели, прекъснете захранването, преди да…
Светлините в командната зала угаснаха, а също и холографският екран.
— Твърде късно е — промълви Хатор.
Холограмата изчезна и остана само мъждивата фосфоресцентна светлина на аварийните командни уреди.
И все пак Хатор зърна образ, половин лице с нездрава руменина, което се сбогуваше с нея със загадъчна полуусмивка.
Това беше последното лице, което бе видяла на Туат.
Беше Пта.
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ЗА ПОБЕДИТЕЛЯ
Взривовете от копието на Даниел върнаха групата обратно. Всички държаха оръжията си в готовност. Видяха го да стои над два трупа и да стреля в процеп в иначе гладкия кварцов кристал, от който бяха изградени стените, подът и таванът на огромния космически кораб, в който бяха нахлули.
В отвора се виждаше сложната мрежеста структура на кристалната решетка. Или поне се бе виждала, преди Даниел да отправи мощния залп на своя бластер. Сега следите от мрежата бяха накъсани и опушени.
— Решихме, че си бил издебнат от засада — обади се Ковалски. — Но изглежда, че е станало точно обратното.