Шаури местеше поглед от проснатия войн към изпепелената жена.
— Ти ли я застреля? — попита тя.
Полковник Джек О’Нийл побутна ръката на мъртвата и инструментът, който тя стискаше, се търкулна по пода. Беше парче от биоморфния кристал, който стоеше в основата на технологията на Ра. Но способната на трансформация мрежеста структура бе приела формата на резач, чието острие вибрираше с почти свръхзвукова скорост.
Полковникът вдигна инструмента и проряза иначе неуязвимия кристал на пода.
— Представете си какво е способен да причини на човешко тяло — каза той. Необходимо му бе известно време, за да открие как се управлява и след като острието замря, пусна уреда в джоба си. — Представлението свърши. А сега да открием…
Палубата под краката им се затресе, а вътре в превключвателното или контролното или каквото там беше, табло, мрежестите разклонения заблестяха. Енергийните импулси, които проблясваха и прескачаха, създаваха чувство за микроскопично светлинно шоу.
Но щом енергийните импулси стигнеха до стопеното от Даниел място, започваха да препускат лудо, отклонени от обичайните си пътища. Магическите светлинки трептяха и проблясваха, докато мрежите започнаха да се претоварват.
Някои от разклоненията преминаха от златисто към червено, подобно на открит реотан.
Цялата конструкция, в която се намираха О’Нийл и хората му се затресе още по-силно. Мрежовата кутия започна да излъчва към тях вълни от горещина. Десантната група неволно отстъпи назад.
Блещукането на разбитите вериги вече се оформи като зловещо сияние. Започнаха да прехвърчат искри. Корабът се тресеше на неравномерни тласъци, подът под краката на войниците сякаш се опитваше да ги отхвърли. Те се отдръпнаха, и то точно навреме. От процепа изригна енергия със силата на взрив.
Ковалски изгледа гневно Даниел.
— Какво си направил?
Даниел опитваше да се отдалечи колкото се може повече от избухналите захранващи вериги.
— Малък саботаж… според мен.
Стените и палубата се тресяха вече като при земетресение. Цялата конструкция сякаш се повдигна за секунда. Сетне отново се стовари долу и всички залитнаха. Скритото осветление на палубата угасна.
Точно на това ниво лъчите на абидоските слънца проникваха през огромните отвори на площадките за излитане на удаджетите.
— Смятам, че корабът се опита да излети — обади се О’Нийл. — Което щеше да се окаже доста нездравословно за нас, ако останехме на откритата палуба и пирамидата се издигнеше твърде високо. Да се махаме оттук.
Поеха нагоре по първата стълба, която намериха. На върха откриха проход, наполовина блокиран от кварцов панел.
— Като бронирана врата е — промърмори Ковалски.
— По-скоро херметически затварящ се люк — рече О’Нийл, щом се наведе под панела. Плочата бе спряла, сякаш захранването на задвижващия механизъм внезапно е било прекъснато.
Далече от люковете към стартовите площадки, в коридорите на кораба цареше непрогледен мрак. Предвидливият полковник О’Нийл измъкна няколко сигнални ракети.
— Надявам се и вие да сте взели — рече той. — Тези няма да стигнат за целия път до командната зала.
Командната зала на „Окото на Ра“ представляваше сцена на овладян хаос, докато техниците на Пта се опитваха да поправят резултатите от заповедите на предводителката си и щетите, нанесени на една от главните захранващи мрежи.
— Няма резервни — изплака един от техниците. — Не можем да възстановим тези вериги. Мрежата няма да издържи. Ако се опитаме, ще взривим други връзки!
— Боя се, че това вече е станало — обади се друг.
— Екип по отстраняване на повредите, — обърна се Хатор, опитвайки се да овладее ситуацията, — колко време ще отнемат поправките?
Настъпи кратка тишина.
— Поне толкова, колкото ни трябваше при последната злополука. — Гласът на техника заглъхна за момент. — А може би и повече.
Устата на Хатор пресъхна и пламна, сякаш някой бе излял вътре разтопен метал. Тя осъзна, че това вероятно е вкусът на поражението.
— Скенери, каква е ситуацията отвън? — попита безизразно тя.
Вторичните бойни единици бяха спрели огъня, когато „Окото на Ра“ се бе опитал да излети. А сега, разбира се, нямаше мощност, за да бъде подновена стрелбата.
— Вражеските сили се изкачват по платото — уплашено докладва операторът. Все повече се качват на борда ни.
За секунда на Хатор й се стори, че тежестта на целия боен кораб се е стоварила върху раменете й. Не разполагаше с достатъчно екипаж, за да окаже съпротива, нито пък с достатъчно мощност, за да избяга. Провалила я бе древна машина и злобата на някогашния й съпруг.