Той никога не разбра какво съществуваше между мен и Ра, помисли си Хатор.
Богинята рязко вирна брадичка. Може би щеше да успее да му обясни — когато се върнеше, за да го убие.
— Двигатели — дрезгаво рече тя. Можем ли да извлечем достатъчно мощност, за да задействаме телепортите?
Настъпи миг тишина, докато техниците трескаво пресмятаха.
— Да, ще можем.
— Тогава направете го. Останалите членове на екипажа да се оттеглят при Старгейт. Всички войни да се съберат на горните палуби и да съсредоточат усилията си в забавяне, ако не могат да унищожат първата група от нашественици. — Тя се поколеба. — Ще ми трябват доброволци за удаджетите, за да поуплашат вражеските войски, които се изкачват по платото.
Твърде слаба надежда, помисли си тя.
Хатор се обърна към екипажа в командната зала и изнервените техници.
— Имам нужда от целия обслужващ персонал — продължи тя. — Заемете места при двигателите и комуникациите. Екип по отстраняване на повредите и навигатори, всички можете да тръгнете веднага щом захраним с енергия телепорта.
Членовете на екипажа, с изключение на онези, които бе избрала Хатор, незабавно застанаха в нещо, което приличаше на огромен медальон от кована мед, поставен в кварцовия под на палубата. На тавана имаше подобен диск, който се намираше точно над другия.
— Двигатели! Извлечена ли е мощност за захранването на телепорта?
— Да.
— Тогава се пригответе да се насочите към местонахождението на първия отряд. — Хатор приближи до статуята на Хнум, която се извисяваше над кръга на телепорта.
Златна огърлица с млечносин камък в средата висеше около врата на бога. Хатор притисна пръсти към камъка.
От диска на тавана заструи ярка синя светлина и покри членовете на екипажа. Четири метални пръстена сякаш се спуснаха надолу да ги обгърнат. По диаметрите на двата диска се сляха сини лъчи като от лазер, докато всички членове на екипажа се оказаха като в тръба от трептяща синева. Секунда по-късно изчезнаха.
Битката за достигане на командната зала се оказа доста тежка. Десантната група бавно напредваше нагоре по стълбите, като влизаше във все по-яростни битки с все по-ожесточени хороси.
Даниел се задъхваше, краката му бяха безчувствени и подозираше, че на палеца му се е появил мехур от непрестанното натискане на спусъка на копието. Групата непрестанно намаляваше. Накрая остана само изпитаният екип търсачи на приключения: О’Нийл, Ковалски, Даниел, Шаури, Скаара и няколко от неговите войници.
Редиците на хоросите също оредяха. И нападателите, и защитниците бяха въоръжени само с бластерни копия, макар че практичният О’Нийл охотно използваше и достижения на земната технология ръчни гранати например, когато врагът бе твърде добре барикадиран.
На всяко ниво се натъкваха на все повече бруствери, а броят на водещите нагоре стълби намаляваше. За хоросите оставаше все по-малко място за бягство, тъй като подовете намаляваха значително.
Даниел замаяно осъзна, че вече трябва да са близо до върха. Палубата, на която се намираха, беше просто голямо помещение с четири стълби, разположени в ъглите и осигуряващи достъп откъм долното ниво. В центъра на стаята с мебелите бе оформен квадратен бастион.
По-малко от половин дузина войни с маски на соколи стреляха с копията си по нашествениците, които откриха огън от четирите стълби.
— Какво защитават толкова ожесточено? — промърмори Даниел и стреля три пъти през процепа, който един от хоросите използваше като амбразура.
— Последният изход — отвържа Ковалски. — Мисля, че в средата на стаята има вита стълба.
Двама от хоросите паднаха, загина и третият. Останалите стреляха като обезумели, като се стремяха да не позволят на нашествениците да вдигнат глави.
— Трябваше да са повече. — О’Нийл като че ли се оплакваше. — Освен, ако не подготвят истинското посрещане на върха.
От горната палуба прозвуча приглушен вик и оцелелите хороси се спуснаха по витата стълба. И тримата бяха повалени в мига, в който се показаха иззад барикадата.
О’Нийл предпазливо приближи към центъра на помещението. Случвало им се бе войните да се преструват на умрели и сетне изведнъж да скочат и да убият невнимателния войник. Но трите маркирани фигури в квадрата от мебели определено бяха мъртви. Полковникът предпазливо приближи към витата стълба. Никой не стреля по него.
— Всички да останат по ъглите — нареди той.
После извади последните си две гранати и ги запрати горе. Даниел проследи с поглед как О’Нийл скача да се прикрие в далечния край на барикадата. Сетне гранатите избухнаха сред дъжд от отломки, които биха помели всичко на горната палуба.