— Сега! — извика О’Нийл.
Полковникът първи се заизкачва по стълбите. Ковалски беше втори. Даниел успя да размърда вцепенените си крака и да се озове трети в командната зала на космическия кораб.
Помещението беше празно, като се изключи жената с великолепно тяло, застанала в цилиндър от синя светлина, която бе знак, че е задействан телепортът. Стройното тяло на жената бе стегнато в бойна пола и огърлица. Пред лицето й бе спуснат златистокристален шлем във формата на котешка глава.
Всичко бе свършило. И последният удаджет бе взривен в небето. Последният член на екипажа бе евакуиран — обслужващите двигателите разполагаха със свой собствен телепорт. Дори последните хороси бяха изчезнали към Старгейт в поток от синя светлина — с изключение на малкия отряд долу, който вероятно нямаше да успее да се измъкне.
Хатор извика към защитниците на долния етаж. Тъкмо когато се появиха на стълбата и тримата бяха разкъсани от взривове. Сега тя бе последната на борда на „Окото на Ра“. Богинята натисна камъка в огърлицата на Хнум и само след миг бе окъпана от лазурни лъчи.
Извън синия пашкул в командната зала избухнаха пламъци, докато нашествениците си проправяха път с някакви бомби. Ала Хатор задържа прехвърлянето си, за да застане лице в лице с нападателите. Всички се стъписаха, както можеше и да се очаква.
Ала Хатор също зяпна. Никога не бе виждала човек, който да прилича на третия нашественик, който влезе в залата.
Когато Ра телепатично събираше подчинените народи, той привличаше най-вече населението, което живееше най-близо столицата му. Праегиптяни, бербери, нубийци, жители на Арабия и Близкия Изток пристигаха при него.
Но той никога не бе достигал северна Европа.
Затова, въпреки че бе пътувала до други планети от империята на Ра и се бе срещала с не една чуждоземна раса, подчинена на Върховния бог… Хатор никога не бе виждала човек със светла кожа и руса коса.
— Коя… — Това невероятно видение говореше език, твърде близък до нейния. Не беше трудно да го разбере. Той се втренчи в котешката й маска. — Хатор? — рече накрая.
Богинята натисна огърлицата си и шлемът и изчезна.
— Знай, Златен мъж, че аз съм Хатор — произнесе тя. — Ще се срещнем пак. И тогава ти и твоите хора ще изстрадате унижението, на което ме подложихте.
Телепортът най-сетне се задейства и богинята бе отнесена надолу към помещението със Старгейт, под повърхността на Абидос, със скорост, по-голяма от скоростта на светлината.
— Коя беше тази, по дяволите? — попита Ковалски, зяпнал от изумление.
— Хатор — отвърна Даниел. — В зависимост от това коя легенда следваш, тя е богиня или на любовта, или на кървавата разправа.
— Е, мисля, че с това телосложение я бива и за двете — подхвърли Ковалски.
Телепортът беше безмълвен.
— Искам върху диска да застанат толкова хора, колкото могат да се поберат — рече О’Нийл и пристъпи към статуята на Хнум. — Предполагам, че това е бутонът за надолу. — Полковникът погледна групата върху медната плоча. — И оставете място за мен.
Пристигнаха в помещението в каменната пирамида, свързано с телепорта, само секунди, след като Хатор бе изчезнала.
Ала щом поеха към залата със Старгейт, Даниел дочу мъжки гласове, които се извисиха в спор.
— Онази кучка ни остави да умрем! — извика един. Щом унищожим Старгейт, ще се окажем като в капан тук. Ако не ни убият нашествениците, фелахите ще ни разкъсат на парчета!
— А ако последваме Хатор, също ще е равносилно на самоубийство — отвърна друг. — И може да се окаже по-неприятно от смърт по време на битка.
Хоросите нямаха повече време за спор. Нашествениците се втурнаха в залата и ги взривиха.
Сетне Ковалски обезвреди бомбата, насочена към Старгейт.
— Предполагам, че е трябвало да я взривят щом пристигнем.
Даниел кимна.
— Само че бяха твърде увлечени в спор за собственото си оцеляване.
Полковникът прегледа копието си.
— Джексън, двамата с Шаури застанете тук, за да насочите следващите. Аз, Ковалски и останалите минаваме. Ако пристигнем веднага след негодниците, може би няма да успеят да нанесат много вреди при планината Крийк.
Даниел сграбчи ръката на О’Нийл.
— Ако пристъпите в прохода, няма да се озовете на планината Крийк. Изобщо няма да се озовете на Земята.
Той посочи символите под седемте шеврона във външния пръстен на Старгейт.
— Имайте ми доверие. Зная координатите на Земята. А в момента портата не е насочена натам.
Даниел започна да потупва джобовете си.
— Някой да има химикалка и хартия? — попита той. — Трябва да запишем тази комбинация. После ще насоча портата към къщи. — Той огледа абидосците, които бяха мнозинство. — Имам предвид планетата Земя.