Не само желанието за действие разпалваше недоволството на Скаара. Той бързо бе научил, че войната не означава непременно слава — другарите му бяха дали доста жертви, едва не загина и най-добрият му приятел Набе. А още по-лошо бе, когато невинни граждани бяха избивани от летящите удаджети, които бомбардираха Нагада.
Работата през деня и изучаването на йероглифите през нощта бяха измерителни дейности, които би трябвало да погълнат младежката му енергия. Ала ученето засилваше безпокойството му. Стенните рисунки в скритите архиви на Нагада разказваха за тиранията на Ра, споменаваха за други светове, управлявани от мнимия бог. Какво например се бе случило с Омбос, след като Хатор, богинята с глава на котка, бе потопила този свят в кръв?
Дори мъдрият Даниел не знаеше нищо.
С постепенния напредък в учението се появи и желанието на Скаара да посети световете от другата страна на Старгейт, да разкаже на хората, че Ра вече го няма — да се присъедини към звездните си братя и да се бори за свобода, както бяха направили жителите на Абидос.
Не бе обсъждал тези свои мисли нито с баща си, старейшината Касуф, нито с Шаури, нито с Даниел. Но когато сподели е приятелите си пастирчета, ветерани от войната срещу Ра, отговорът бе утвърдителен. И към всекидневното му разписание бе добавена нова дейност. В свободното време, което им оставаше между ученето и работата, Скаара и другарите му се занимаваха с бойни изкуства.
Упражняваха се в прикриване, в бързо придвижване под открит огън. Изпробваха различни оръжия, опитваха се да овладеят техниката на боравенето с автоматите и пистолетите, които пришълците от Земята бяха оставили. Скаара бе организирал внимателно почистване при останките от базовия лагер на пришълците. Усилията на момчетата бяха възнаградени с няколко кутии муниции за автомати.
Като упражнение по военни действия и дисциплина Скаара бе наредил на няколко от пастирчетата да наблюдават пирамидата, където се помещаваше Старгейт.
Затова когато се разнесоха няколко последователни изстрела с автомат, Скаара не беше изненадан. Изстрелът трябваше да бъде сигнал за пристигането на нови пришълци. Но Скаара не бе доволен. Сигналът трябваше да бъде единичен изстрел. Щеше да си поговори с пазачите как се хабят муниции.
Освен…, ами ако пришълците не са били приятелски настроени и пазачите са били принудени да се защитят?
Изведнъж пред очите на Скаара се появи отвратителна картина: безброй стражи хороси се изсипват през украсената входна арка на пирамидата. Той мечтаеше да отнесе свободата и на другите планети от империята на Ра. Ами ако някой от приближените на Ра бе дошъл на Абидос с намерението да възстанови деспотизма?
Скаара рязко даде заповед на останалите и за секунда пастирчетата се превърнаха във войници. Всички носеха някакви оръжия. Изоставиха мастаджите и поеха в редица към наблюдателния пункт — висока пясъчна дюна, откъдето се откриваше изглед към скалата, върху която бе построена пирамидата.
Докато се изкачваха към върха на дюната, Скаара внимателно подреди хората си — автоматите по фланговете. Може би щяха да успеят да стрелят няколко пъти по нашествениците.
Но когато достигнаха наблюдателния пост, намериха две подскачащи от радост момчета.
— Скаара! — извика Набе и посочи към пирамидата. — Те са тук! Те се върнаха!
Скаара легна по корем и измъкна от наметалото си друго съкровище от Земята. Преди да си тръгне от Абидос, О’Нийл му бе оставил черен военен бинокъл. Щом фокусира върху трите фигури, които слизаха по скалата към пясъците, Скаара видя, че Набе е прав. Пришълците бяха облечени като хора от Земята. И единият от тях носеше черна барета. Скаара фокусира отново бинокъла и позна Джек О’Нийл.
Мъжът с черната барета носеше друг костюм: този път не беше зелен, а изпъстрен с кафяво и жълто — цвета на пясъците. Камуфлажните облекла правеха новодошлите по-трудно забележими. Но Скаара бе видял добре лицето на полковника. А това бе достатъчно, за да се увери, че тези хора са приятели.
Скаара се обърна и преподреди малкия си военен отряд от засада в почетна охрана.
Но като всеки строг командир се скара на Набе, задето хаби ценните им муниции.
Уолтър Дрейвън, посредникът на КОМ, изпратен на Абидос, притисна дългото си тънко тяло към земята, когато гърмежите отекнаха в стената на пирамидата.
— Като че ли бяха изстрели с автомат — рече той. Суровите очи върху продълговатото лице с остри черти гневно се обърнаха към военния.
— М-16, нагласен на автоматична стрелба — съгласи се полковник О’Нийл.
— Казахте, че тези хора живеят първобитно и са необразовани. Че са имали само метални инструменти, когато сте били тук! — Гласът му пресекна от яд.