— Така ли? — Даниел беше и изненадан, и изпълнен с подозрителност. — Как ви се сториха?
В този въпрос имаше елемент на предизвикателство, като че ли Даниел искаше Уест да докаже, че ги е разбрал. Последното нещо, което Катрин искаше, бе някакъв конфликт между тези двама души, затова се опита да смени темата. Но Уест й направи знак, че желае да отговори на въпроса. Той погледна Даниел право в очите — навик от покера, след което блъфира.
— Имам само една критика. Позволете ми да ви го обясня с военни термини — поде Уест. — Толкова внимание отделяте за защита на фланговете си, че не успявате да вложите достатъчно мощ за превземането на целта. Докато пишете, вие през цялото време гледате назад през рамо, понеже се чудите какво ще си помислят за вас академиците.
— Е, научните методи на моя…
— Майната им на научните методи, синко. Има само две обяснения: или нямаш куража да видиш сметката на общоприетата мъдрост. Или — и той направи драматична пауза — общоприетата мъдрост има право, а ти си просто една шибана откачалка. Дай да видим кое от двете е вярно.
Генералът се обърна към Катрин и се извини за езика си, после викна на насъбралите се.
— Внимание всички! Много път изминахме, за да чуем това. Дайте да се захващаме за работа и да видим какво има да ни каже този млад човек.
Даниел отиде в предната част на залата и застана с гръб към голямата колкото стена черна дъска. Той огледа стаята, като се усмихваше на всички, сякаш това бе първото сутрешно занятие от новия семестър.
— Ако сте готов, можете да започвате — каза кисело Уест.
— А, добре. Така, донесъл съм някои неща, някои копия. Не знаех, че ще има толкова хора, затова ще трябва да ги ползвате на групи.
— Уест взе едно от навитите на руло фотокопия, без да откъсва поглед от Даниел.
Когато залата утихна, обяснението му започна.
— Така, очевидно това, което виждаме, е снимка на покривните камъни. Във външния кръг са символите, които приехме, че са думи за превод. Ъъ, можете ли да преместите тези неща?
Даниел разгърна същата голяма звездна карта, която беше „придобил“ преди две нощи, и я разпростря върху масата. Докато правеше това, той скришом погледна към О’Нийл, но не получи реакция. Като огради едно от съзвездията той продължи лекцията си.
— Това е съзвездието Орион — обяви той — и въпреки че е изрисувано малко по-различно, то съвпада с този символ на таблиците, покривния камък. Тези символи не са фрагменти от неизвестен език. Те са всъщност каталог на съзвездията.
— Извинете, професоре — започна досадният доктор Майерс, — но този символ не би ли могъл да означава съзвездието Воловар?
— Или Цефей, или дори Арго? — попита доктор Шор. — Повече или по-малко те имат една и съща форма.
Даниел се усмихна. Въпросите му даваха възможност да се изфука малко. Той порови из камарата документи, откри дебелата книга на Бъдж, запрелиства я и започна да обяснява.
— Разбира се, картата, която използвам в момента, показва гръко-римската система за организиране на звездите в съзвездия. Но плочите, които искаме да разчетем, са написани много по-рано, като е била приложена астрономията на египтяните. Той задържа книгата отворена, така че всички да я виждат, и отговори на задалите въпроса. — В по-старата система звездите са свързани по малко по-прост начин. Погледнете Бетелгиус, най-ярката звезда в Орион, както е изобразена на тази по-стара карта — каза той, като посочи в книгата. — Както виждате, тя е идентична със символа от плочите.
Всички, които седяха близо до по-малката карта, трябваше да се съгласят — двете очертания съвпадаха идеално.
— Сега, ако съм прав — продължи Даниел, — картушът, който се намира в средата на централния покривен камък, организира тези съзвездия-символи в уникална последователност, която образува адрес.
— Адрес ли? — попита Катрин. — Искате да кажете координати?
— Точно така. Ключът се крие в централната част на таблиците. Той извади от джоба си черен флумастер и нарисува символите от картуша вертикално по черната дъска. Когато Даниел се обърна, за своя радост видя, че дори полковник О’Нийл се беше навел напред и с интерес очакваше следващите му думи.
— Картушът всъщност е карта. Това, което ни дава, са седем точки, необходими за очертаването на пътя към дадено назначение.
— Седем точки ли? — попита доктор Шор. Даниел начерта на дъската триизмерен куб, после отбеляза всяка стена на куба с точка.
— Да. За да открием местоназначението във всяко триизмерно пространство, трябва да намерим две точки, определящи точната височина, две точки за ширината и две за дълбочината.