Техниците избутаха до началото на рампата количка, натоварена с оборудването. О’Нийл посочи към Ковалски и още един войник. Двамата застанаха зад количката и я избутаха до горната част на рампата, само на метър от зейналата паст на пръстена. Когато хармоничната прогресия на пръстена достигна дванадесетата си степен, всичко беше готово.
Един от техниците се приближи до О’Нийл, посочи количката и му каза нещо, което Даниел не можа да чуе. О’Нийл кимна и стисна ръката на мъжа. След това и двамата техници се отправиха на бегом към защитните врати, които се заключиха зад тях.
— Започваме финалната последователност — прозвуча гласът на Стори по високоговорителите. — Добър път — добави той, преди да се затича към последния асансьор.
О’Нийл се обърна да погледне към големия прозорец за наблюдения на заседателната зала. Даниел проследи погледа му и видя генерал Уест да вдига една телефонна слушалка, която беше свързана с говорители във всички части на силоза.
— Последна евакуация — каза той и се доближи до прозореца. Погледна надолу към хората си, помаха им простичко за поздрав и се обърна към изхода, а защитната стена на прозореца плавно се затвори.
Мъжете на горния край на рампата не откъсваха очи от О’Нийл, който даде заповедта с един пръст — „тръгвай.“ С помощта на дистанционното управление офицер Браун изпрати количката в енергийното поле. Щом предният й край влезе в контакт с енергийното поле, тя се изпари сред фонтан от светлина. Бясната скорост, с която тежката количка беше засмукана през пръстена, накара мъжете пред прага на пътуването да потреперят от страх.
С изключение на един. Като хвърли бърз поглед назад към войниците си, О’Нийл влезе със спокойна, равна крачка в бялата паст на развълнувания, плискащ се басейн. За миг като че ли спря по средата на крачката, докато движението му напред се усили милион пъти. Беше изчезнал.
Ковалски даде заповед на следващия войник, Райли, да измине последните три метра по рампата. Нервен, войникът се опита да застане на ръба на силовото поле. Даниел примигна, като си представи как половината човек бива транспортиран на онзи край на галактиката, а другата част от него остава в силоза. За щастие енергията на пръстена бързо се разпростря, обгърна го и го отнесе цял.
Един по един Ковалски нареждаше на войниците да се изкачат по рампата. Ферети изчезна сред мъгла, а след това и Браун. Сега останаха само Даниел и Ковалски. Подполковникът му направи знак, че ще тръгне последен, но Даниел замръзна.
— Без колебания — извика Ковалски. После превърна думите си в дела и скочи на бегом в пръстена. Повися там за част от секундата, закован за блещукащата повърхност на енергийното поле, преди да бъде засмукан.
Даниел се изкачи нерешително по рампата, докато стигна на няколко сантиметра от бушуващата светлина.
Стаята се изпълни с някакъв дълбок кух звук от захлопване, звука от затварящите се над него огромни бетонни врати на силоза. Ехото отекна в стените на силоза. Като млад фараон, зазидан в пирамидата си, Даниел бе единствената жива душа, останала сега в тази гигантска постройка. Той затвори плътно очи и пристъпи напред.
10
От другата страна на портата
Скоро след дванадесетия си рожден ден Даниел беше придуман от втория си баща да се опита да влезе във футболния отбор на гимназията — една от най-неудачните идеи на този човек. Даниел се отказа още след като изтече един час от първата тренировка, веднага след като премина през „Изпитанието“. От самото начало се виждаше, че положението не е никак хубаво. Трябваше да пробяга в права линия между две редици по-големи момчета, които започнаха да го мачкат с големите си подплънки на раменете. Когато треньорът наду свирката, Даниел се изправи и попита:
— Защо ми трябва да правя такова нещо? Но треньорът — едър, почервенял кресльо, бързо убеди Даниел, че наистина е искал да участва в самоубийственото упражнение. Съотборниците му пък го скъсаха от бой. Тази случка е достойна за внимание, тъй като вероятно беше единственото физическо изпитание, подготвило го по някакъв начин за пътуването, което се канеше да предприеме — много по-грубото придвижване през Старгейт.
Щом погледът му попадна върху ярката повърхност на прага, той видя как стените на силоза се устремяват към него като срутваща се къща. Прекалено бързо, за да може да реагира. Докато трепне и вече беше излязъл далеч от атмосферата на Земята, набираше скорост през безшумния катраненочерен мрак, блъскаше се сляпо през шеметната междузвездна тъмнина. За секунда усети, че се плъзга, а после някаква гънка в енергийното поле го изпрати през глава напред. Никаква гравитация, никакъв контрол, никакво усещане за горе и долу, само мимолетни проблясъци от нещо, което приличаше на стени на тунел.