Докато прелиташе покрай нещо, подобно на нови звезди, внезапно го обля светлина, достатъчно дълго, за да види краката си — удължени, разтеглени на километри пред него. После те се огънаха и главата му прелетя покрай тях, докато той се носеше фронтално към сблъсък с някаква гигантска планета. Писъкът му не искаше да прозвучи. Той падна на повърхността и премина като стрела от другата страна, като отново се удари в изгарящите електрически стени и се завъртя във вакуум от светлина и звуци. След това пристигна.
Даниел премина на парчета. Пръв се показа върхът на дясната му обувка. След това се материализира лявата му ръка. Върхът на носа му се разгърна и се превърна във все още примижалото му лице. За части от секундата парчетата се клатушкаха на светлината в долния край на Старгейт, докато пристигаха нови молекули и запълваха дупките.
Когато Даниел отново се събра в едно, пръстенът го изхвърли на твърдия под като ненужен багаж, покрит със скреж. По-късно предположи, че този скреж е продукт на молекулната му реконструкция. Точно както микровълновите печки затоплят предметите, като повишават степента на молекулно движение, така и Старгейт замразяваше товара си, като плътно сбиваше молекулите в момента на повторното съставяне. За по-малко от една стотна част от секундата атомите на тялото на Даниел бяха притиснати в едно при степен на нулево движение, достатъчно дълго, за да се покрие той със слой лед.
Замръзнал и напълно неориентиран, той не беше в състояние да контролира падането си. Изпадна от пръстена и се строполи на земята, но не на толкова твърдо, колкото ако беше минал пръв. Целият екип лежеше на куп на стъпалата в основата на Старгейт, върху количката с оборудването. Изминаха няколко секунди, преди първият от тях — Ковалски — Бикът, да успее да се отърси от замайването и да се изправи. Когато отново можеше да фокусира, той се огледа и видя, че стаята прилича на касапница. Точно до него, свит като заледено новородено, лежеше Даниел, а до главата му имаше локва повръщано.
Когато откри, че не може да диша, първият импулс на Даниел беше да пропълзи на четири крака обратно през лъча и да се върне при кислорода на Земята, преди да се е задушил. Точно тогава усети как две силни ръце го хващат за раменете. Паникьосан, той се опита да се бори.
— Джексън, добре ли си?
Ковалски изправи Даниел до седнало положение и издърпа ръцете му над главата. Той отново започна да диша. Щом първият вдъхнат въздух от новата атмосфера навлезе в дробовете му, острата болка го накара да отвори очи и той се закашля.
Преминаването през пръстена му беше изкарало въздуха. Щом се увери, че Даниел е добре, Ковалски отиде да провери следващия войник. Мразовитостта на скрежа проникна по-дълбоко в кожата на Даниел. Той потрепери от чувството, че хиляди иглички го пробождат навсякъде.
Като си спомни кой е и къде е, той отмести поглед от ярката светлина, която се изливаше от втория Старгейт, почти идентичен с първия, и видя блестящите очертания на останалите, разпръснати около него в различни фази на възстановяване.
Преминаването не беше това, което очакваше. Не че си беше представял, че ще бъде някакво възторжено преживяване от типа „Джена, телепортирай ме, моля те“, но не беше очаквал и да бъде толкова смазан.
— Всички ли са добре? — попита Ковалски. Зашеметени, загубили ориентация, войниците измърмориха утвърдително, а шегаджията на групата, лейтенант Ферети, подметна саркастично:
— Това беше супер, хайде пак да го направим!
Смехът им причини болка. Един по един те се надигнаха, а тези, които успяха, се изправиха на крака. Кашлящи и треперещи от студа, те се събраха при количката с оборудването. О’Нийл тръгна да дава нареждания, когато вътрешният пръстен на Старгейт започна да се върти. След това внезапно изщрака и спря, като се затвори и потопи стаята в пълен мрак.
Гласът на О’Нийл преряза тъмнината.
— Добре, момчета, да се хващаме за работа. Фаза едно. Само основните неща.
С остър пукот О’Нийл запали една осветителна шашка, която припламна с пращене и съскане и освети стаята с оранжевобяла светлина. Екипът много прецизно започна да разтоварва само онова оборудване, което им трябваше за първата разузнавателна експедиция. Ковалски запали втора осветителна шашка и я вдигна над главата си. Даниел наблюдаваше как Фриймън сръчно сглобява някаква специално изработена видеокамера, а Браун прикрепва миниатюрна радарна чиния върху оборудване за събиране на технически данни с големината на раница. Докато войниците продължаваха да се подготвят, Даниел излезе от мъждивия кръг светлина и тръгна към най-близката стена в търсене на следи.