Сега Даниел разбра защо вътрешността на сградата му изглеждаше позната. Това беше много по-напреднал вариант на пирамидата на Хуфу. Може би тъкмо това бе постройката, която древните египтяни са се опитали да възпроизведат тогава. В миг на триумфално веселие той осъзна, че през цялото време е бил прав. Скочи на крака и изкрещя към дюните:
— Знаех си!
О’Нийл нямаше представа за какво говори Даниел. Хладно гледаше как Даниел си устройва в пясъка импровизирано тържество за победата, смее се, замахва насам-натам из въздуха и крещи:
— Знаех си! — поне двадесет и пет пъти. Като престана да обръща внимание на Даниел, О’Нийл отново се зае да премисля нещо. Спря се на един план, изправи се и тръгна обратно нагоре по каменната рампа, за да издаде заповедите си.
11
Една малка, невинна лъжа
Той седеше под сянката между две дюни и гледаше как офицерът Браун забива дълбоко в земята галванично обработените сондажни щанги и събира почвени и скални проби. Браун прехвърляше образците в номерирани стъклени банки и мърмореше на касетофона някаква безкрайна мъгла от факти и числа. Двамата с Даниел бяха на петстотин метра от обелиските, но дори от това разстояние пирамидата — тази изключително примитивна и мистериозна постройка, като че ли беше надвиснала застрашително точно над главите им.
Даниел беше влязъл отново в пирамидата в търсене на информация, и най-вече — на надписите, които очакваше да открие. Съзвездията, изсечени по въртящото се вътрешно колело на Старгейт, бяха единствените знаци. Липсата на надписи стресна и обърка Даниел. Докато гледаше как Браун внимателно изпълнява процедурите си, той мислеше усилено каква трябва да е следващата стъпка на екипа.
Наблизо О’Нийл беше открил естествена скална тераса и с помощта на бинокъл съсредоточено оглеждаше безкрайния пейзаж от кафеникави дюни. Ковалски и Поро се изкачваха по пясъчния хълм към върха на скалата, където стоеше О’Нийл. И двамата бяха плувнали в пот.
— Полковник, направихме оглед в периметър от четвърт километър. Не открихме нищо. Само камари пясък. Даниел ги чуваше ясно.
— Добре, чудесно — каза О’Нийл. — Хайде да прибираме и да се върнем всички вътре. Искам до един час да сте преминали обратно. Ще отбележа оборудването, което искам да остане тук.
О’Нийл погледна към Даниел и тръгна към него. Ковалски не беше сигурен, че е чул правилно. Той извика след полковника.
— Как така „да сте преминали“? Вие да не би да смятате да останете малко повече?
Той се шегуваше, но внезапно осъзна, че това не е шега. О’Нийл продължи да върви през пясъка към Даниел.
— Сър? Сър, нали и вие ще се върнете с нас? Отговор не последва.
Когато стигна до Даниел, О’Нийл спря и извика на хората си, разпръснати по околните дюни:
— Стягайте си нещата! Време е да се връщаме.
— Да се връщаме ли?
Даниел знаеше, че това е невъзможно. Още не беше събрал достатъчно информация. Той зарея поглед над дюните, като се преструваше, че разглежда пирамидата. Знаеше, че О’Нийл всеки момент ще му даде заповедта, която не можеше да изпълни.
— Приготвяй се за тръгване, трябва да те върнем вътре, за да се захванеш със Старгейт.
Ковалски, Рали и Ферети се приближиха точно навреме, за да чуят как Даниел казва на О’Нийл:
— Нужно ми е още време. Трябва да разузнаем наоколо. Не може да няма други постройки тук, други следи от цивилизация. Ако открия…
— Би било добре, Джексън, но не при това пътуване. На нас ни трябваш, за да се върнеш обратно вътре и да установиш повторен контакт със Старгейт на Земята.
Войниците се качиха на върха на дюната и наобиколиха О’Нийл в стремежа си да разберат плана му. Даниел беше в неловкото положение да им съобщи лошата новина. — Въобще не разбирате — изплю камъчето той. — Тази постройка е почти точно копие на пирамидата на Хуфу. — Ето! Сега вече знаеха цялата грозна истина.
— За какво, по дяволите, говориш? — попита Ферети с обида в гласа. Очевидно Даниел надценяваше познанията на групата по египтология.
— Това, за което говоря, е, че вътре в тази пирамида няма да намерим никакви йероглифи или рисунки на съзвездия. Никакви надписи от какъвто и да е род. Проверих навсякъде.
— Изплюй камъчето, Джексън — Ковалски изведнъж силно се заинтересува от онова, което имаше да им каже Даниел.
— Вижте, координатите на Земята бяха отбелязани на големи сложно изработени плочи, нали? — опитваше се да звучи окуражително. — Следователно и тук трябва да има нещо такова. Единственото, което трябва да направим, е да разширим търсенията си и да ги намерим.