— Виж какво, тъпако — започна Ферети да поучава Райли,
— задай си въпроса как си дошъл тук. Онова там двулентово шосе ли беше? Не. Изстреляха те през този шантав енергиен топ с около 50 милиарда километра в час и те превърнаха в шибана нулева маса, в междузвезден Мунчо, нали? Помисли сега: в колко посоки наведнъж пътуваше? В една! Една посока! Е, не само че силозът сега е по-празен от църква в деня на заплатите, ами даже онези техничарчета наистина да се върнат вътре и да включат отново проклетата кофа за галактически боклук, какво ще направиш? Срещу течението ли ще плуваш?
Офицер Браун също слушаше. Той вдигна поглед от скенера, който сглобяваше, и каза:
— Ферети е прав. Лъчът се движи всеки път само в една посока. В дълбоки лайна сме нагазили.
В стаята на Портата О’Нийл повдигна последния кашон от количката с оборудването и тръгна към вратата. Той погледна дългия коридор, в който цареше пълен мрак, разпръсван на места от редицата осветителни шашки. Не видя никого. Незабавно остави кутията на пода, върна се при количката с оборудването и клекна в нея. Бръкна в джоба си и извади инструмент със странна форма, после се наведе и заработи с него. След миг в коридора се чу гласът на Ковалски.
— Сър! Базовият лагер е в експлоатация, сър.
О’Нийл спокойно скри инструмента в дланта си и се обърна да посрещне неканения гост с обичайното си невъзмутимо изражение. Той кимна одобрително.
— Искам да се извиня, че избухнах преди малко — започна Ковалски. Ръката на О’Нийл незабелязано се плъзна в джоба му. — Причината за това отчасти е — продължи Ковалски, — че тук изглежда става нещо повече от онова, което се вижда на пръв поглед.
— И какво е това? — Попита О’Нийл, намеквайки, че на Ковалски не му влиза в работата да знае всичко.
— Например — упорстваше военният, — защо казахте, че няма да се върнете с нас? Какво имахте предвид?
— Извинението се приема — каза с равен глас О’Нийл, — а този кашон е за базовия лагер.
Ковалски не помръдваше от мястото си в очакване на по-човешки, по-разумен отговор. О’Нийл не отстъпи.
— Свободен сте, подполковник.
Бесен и отвратен, но нежелаещ да го покаже, Ковалски се наведе и взе последния кашон. Направи така, че О’Нийл да види колко лесно го вдига, като използваше силата си, за да отправи към полковника завоалирана заплаха: ако искам, мога да те разкъсам с голи ръце. След като подчерта това, Ковалски сложи кашона на рамо и излезе.
В мига, в който той си отиде, О’Нийл отново се захвана с количката. Пъхна странния инструмент в един процеп между панелите на дъното и като го завъртя силно, разкри някакво тайно отделение. Изхвръкна вратичка на панти. О’Нийл бръкна вътре и извади два тежки стоманени цилиндъра. Блестящите тръби очевидно бяха двете сглобяващи се части на сложно технологично устройство. Той срещна белезите-водачи на дебелите цилиндри и ги бутна един в друг, докато се сглобиха с остро изщракване. Щом устройството беше сглобено, в единия край на тръбата се отвори малко прозорче, не повече от два на два сантиметра. Под него имаше квадратен оранжев ключ. О’Нийл взе ключа и затвори прозорчето. Много предпазливо постави механизма с големината на пън обратно в тайното отделение и го заключи.
Той се изправи и като се увери, че никой не го гледа, напъха ключа в един прорез на колана на униформата си. После тръгна навън, за да се присъедини към хората си.
Даниел изтегли сандъка на върха на последния пясъчен хълм и го домъкна до скалната тераса, която О’Нийл бе избрал за база. Изтощен и с болки в цялото тяло, той се просна по корем на пясъка с въздишка на огромно облекчение.
Войниците дадоха да се разбере колко малко ги е впечатлило това, като не му обърнаха абсолютно никакво внимание и продължиха със задачите си. От него капеше пот, а пясъкът залепваше за влажното му тяло. Точно каквото му трябваше — униформата и лицето му бяха покрити с маска от фина мръсотия. Но това беше най-малкият проблем. Имаше чувството, че долната част на гърба му е била използвана за мишена в състезание по мятане на томахавки, а по врата и ръцете му вече плъзваха първите болки от слънчево изгаряне. Зачуди се как ли се чувства човек при слънчев удар и дали ще разбере, като го получи. После си спомни, че е на друга планета и върху него се стовари алергията му от пътуване. Кихна 11 пъти бързо един след друг…
После катурна сандъка на дългата страна, седна под оскъдната му сянка и започна да преглежда запасния си комплект. Клечки за зъби, таблетки за обеззаразяване на вода, леко одеало, комплект за шиене, компас, слънчеви очила, ментови бонбони, два ножа, осветителни шашки, капсули, хамак, въже, лейкопласт, бинт, материали за първа помощ, но не и онова, което търсеше: