— Джексън, ела тук. — Той направи знак на египтолога да се приближи. — Разговаряй с тях.
— Какво? Как точно смятате, че…
— Просто намери начин и говори с тях, Джексън. Даниел се поколеба, но след това се престраши. Пред очите на изучаващите го внимателно миньори той бавно подмина О’Нийл и слезе до основата на скалата. Приближи се до един от миньорите — мършав мъж с черни зъби, и произнесе историческите първи думи между двете коренно различни култури:
— Ъъъ… здравейте?
Мъжът се обърна и нервно се изсмя. Отделянето му от останалите очевидно никак не го радваше.
— Аз съм Даниел. Даниел — повтори той, като се сочеше. — А вие?
Празни погледи.
Даниел опита с официален поклон по японски. Този път имаше по-голям успех. Няколко от мъжете най-отпред тромаво отговориха на жеста му. Беше начало.
— Ессалат имана — каза много официално Даниел, като се поклони още веднъж. Миньорите вдигнаха вежди и се спогледаха. Очевидно не говореха арамейски. Превключвайки, Даниел се опита да говори древноегипетски — език, който през последните 1700 години не е бил чуван на земята. Тъй като никой не знаеше как се произнасят словесните еквиваленти на йероглифите, Даниел можеше единствено да пробва напосоки.
— Некет сеннефер адо ни — обяви той. — Идваме в мир.
Миньорите продължиха да го зяпат с учтив интерес, но очевидно без да го разбират. Той опита няколко леки вариации във вокалната структура на изречението, но и това не помогна. Или не разбираха древноегипетски, или той не знаеше да го говори.
Изпробва няколко по-малко вероятни възможности. Поздрави тълпата на берберски, омотски, староеврейски и хадийски. Но нищо не помагаше. Моментът беше силно обезсърчаващ за Даниел. Беше прекарал целия си живот в изучаване на тези езици и достигна такива нива на съвършенство, които далеч надхвърляха обикновеното им използване. Сега му бе дадена невероятната възможност да ги използва наистина и откри, че не стават за нищо.
Даниел погледна нагоре към горещите слънца в размисъл за следващия си ход и започна разсеяно да си играе с медальона около врата си, когато изведнъж един от близкостоящите мъже изпадна в пълен амок и започна неистово да крещи. Викаше нещо на останалите миньори, а на лицето му беше изписан животински ужас.
— Натуру я я! Натуру я я! — не спираше да крещи той, докато отстъпваше свит от страх, сякаш Даниел всеки момент щеше да започне да го бие с камшик. Всички започнаха да падат на колене колкото се може по-бързо и „заеха позиция“, като заровиха лица в пясъка в поза на жалко покорство. За няколко секунди думите „натуру я я“ бяха повторени във всяко кътче на минната кариера и накараха многохилядното множество миньори да се проснат по лице в белия пясък. Даниел се запрепъва назад.
— Какво, по дяволите, им каза? — запита го О’Нийл.
— Нищо. Казах само здравейте.
— Дявол да го вземе. Казах ти да общуваш с тях.
— Как? — Даниел посочи угодничещите маси.
— Ох, да му се не види, Джексън, просто комуникирай. Загубил търпение, О’Нийл огледа тълпата, после се приближи наслуки към първия попаднал му човек — момче на петнайсетина години. Издърпа момчето на крака с една ръка, а другата протегна за поздрав. Момчето не разбра, затова О’Нийл сграбчи ръката му и енергично я раздруса с думите:
— Здравей. Съединени Американски Щати. Полковник Джек О’Нийл.
Момчето изглеждаше така, сякаш беше изпаднало в мъртвешко вцепенение. Беше толкова обезпокоено и объркано, че всеки момент щеше да се разплаче. Когато видя това, О’Нийл пусна ръката му и го остави да побегне, изплашено до смърт.
— Големият комуникатор — коментира сухо Даниел.
— Полковник, вижте вляво — Ковалски привлече вниманието им към нещо, което се движеше към тях по дъното на долината. Идваше още едно такова подобно на мамут животно, но това беше добре натимарено, със сребърни украшения и грижливо сресана козина. На гърбавия си гръб то носеше украсено с балдахин седло, чийто пътник бе скрит зад драпираните завеси на прозорците. Докато се приближаваше в раван, животното пореше безмълвната тълпа като царска лодка, плъзгаща се между водни лилии.
До него вървеше същото момче, което стисна ръката на О’Нийл, и говореше възбудено на закритата носилка. Изведнъж Завесата на прозореца беше издърпана и ездачът ядосано изкрещя нещо на момчето, което незабавно се дръпна назад.