— Отворете вратата! — заповяда гръмогласно той и им показа какво иска с жест.
Всички започнаха да говорят едновременно, като размахваха ръце и сочеха над стената към пустинята. Ясно беше, че няма да им съдействат, затова О’Нийл повика Ковалски.
— Мислиш ли, че можем сами да вдигнем тази греда?
Ковалски му хвърли поглед, който казваше „с лекота“. Застанали рамо до рамо, те представляваха страховита гледка, и двамата по-високи и по-мускулести от тези слаби и изпити мъже. Никой здравомислещ човек нямаше да се противопостави на тези двамата. И въпреки това, докато вървяха към портата, един от пазачите сграбчи О’Нийл за китката.
— Не го прави! — изкрещя Даниел.
О’Нийл вдигна пушката над главата си и стреля три пъти във въздуха.
Всеки от трите изстрела разтърси тълпата. Никога преди това не бяха чували пушечни изстрели и инстинктивно застинаха от ужас. Всички замръзнаха по местата си, зашеметени и уплашени. Касуф, следван от двама градски старейшини, настигна екипа и нервно излезе пред тълпата, за да види какво става.
— Ша шай ти ю — извика старецът.
— Браун, помогни на Ковалски да отвори тази врата. О’Нийл зорко следеше тълпата, готов да стреля по следващия, който помръдне.
Даниел беше сигурен, че О’Нийл всеки момент ще започне да стреля срещу хората. Нямаше представа защо полковникът се е побъркал и се опитва да настрои срещу себе си тези странни пустинни хора. Да си тръгнат, преди да са проучили града, мислеше си той, би било самоубийствена грешка. Все още се нуждаеха от знаците за Старгейт.
— Ша шай ти ю. Ша шай ти ю. — Пастирчето Скаара, което с нежелание се здрависа с О’Нийл в кариерата, пристъпи много бавно пред тълпата. О’Нийл вдигна пистолета си и се прицели между очите му.
— Ша шай ти ю — продължи да повтаря тихо то. Приближи се до мъжа с черната барета с вдигнати пред себе си разтворени ръце, като внимаваше да не изглежда заплашително или да показва страх. Свикнал да се оправя с големите мастаджи, Скаара знаеше как да се доближи до подплашено животно. О’Нийл дръпна предпазителя, но момчето продължаваше да се приближава, като повтаряше същите думи и сочеше наблюдателните постове по горния край на стената. О’Нийл хвърли бърз поглед към пътеката върху дебелите стени. Около десетина човека ги наблюдаваха отгоре и някои от тях му помахаха да се качи. Момчето посочи полковника, после нагоре към стените, а след това погледна през събраните си като очила палци и показалци.
— Иска да погледнеш от другата страна на стената — преведе Даниел за О’Нийл.
— Знам какво иска.
О’Нийл се обърна към Ковалски, преди да последва момчето нагоре по стълбата.
— Убий ги, ако се опитат да направят нещо. След като се огледа за последно, О’Нийл влезе след Скаара в една от кулите, възправящи се от двете страни на портата. Те се заизкачваха по вито, тясно стълбище, построено за по-дребни хора от американския войник. Излязоха на каменната пътека в средата на двойната стена на града. Като застана така, че екипът му да може да го вижда, О’Нийл дълго-дълго гледаше от другата страна на стената.
— Какво има, полковник?
На Ковалски не му харесваше да стои в неведение, когато държеше хиляди хора на мушката.
През пустинята като приливна вълна се носеше огромен кафяв облак, широк колкото хоризонта, който се приближаваше към града. О’Нийл усети как вятърът на върха на стената се усилва.
— Пясъчна буря. Приближава се насам — извика той. Скаара посочи отвъд стената и научи О’Нийл на думата за пясъчна буря: „Ша шай ти ю“
— Отлично! — каза саркастично Даниел. — Това щеше да бъде отличен повод да застреляме всички!
Внезапно добил увереност в правотата си в морално отношение, Даниел отиде при войниците и натисна пушката на Ковалски към земята.
— Не ме бутай, Джексън — предупреди го подполковникът.
О’Нийл се наведе над парапета и извика:
— Ще трябва да останем тук, докато отмине бурята.
Ферети осъзнаваше, че сигурно е твърде късно, но трябваше да опита. Повлякъл петнадесеткилограмовата радиостанция, той тръгна с мъка да си пробива път през бурята, препъвайки се по дългата рампа към пирамидата. Поривите, които вдигаха тон след тон пясък, бяха достатъчно силни, за да го пометат от рампата към дюните, ако загубеше равновесие. Вдигна фланелката пред лицето си, за да се защити от прахоляка. Примижал, за да не влиза пясък в очите му, той се движеше все по-бавно, тъй като го беше страх да не стъпи встрани от рампата.
Мина през високия отворен вход и зави зад ъгъла, като обърсваше ситния пясък от очите си. Щом изранените му и плувнали във влага очи се избистриха, той включи радиото.