— Ало, ало Браун, как ме чуваш?
Докато последните членове на базовия отряд на Ферети влизаха със залитане, той вече се връщаше обратно навън в бурята в опит да улови сигнала вън от каменните стени.
След около минути му се стори, че чува гласа на Браун през пукота от смущения, но не можеше да е сигурен. Бурята виеше прекалено силно. За всеки случай, ако Браун го чуваше, Ферети закрещя в предавателя, опитвайки се да ги предупреди за бедствието, което се приближаваше към тях. След няколко минути той се оттегли по-навътре в подобното на пещера убежище. Оставил радиото колкото се може по-близо до вратата, той завъртя копчето за звука докрай и сложи каската си отгоре, за да го предпази от праха. С хрущящ между зъбите си пясък Ферети влезе навътре при останалите от екипа.
Нямаха представа дали разузнавателния отряд е намерил безопасно убежище при „хилядите хора“, за които им беше казал Браун по радиото, или се задушават някъде из пустинята. Но всички усещаха, че шансовете им да оцелеят в тази мисия постепенно намаляват. Седяха в полукръг с лице към входа, гледаха как тъмният вятър носи пясъка навън и никой не проговаряше.
След малко Фриймън стана, изключи радиото и го дръпна няколко метра по-навътре от входа.
— Хабиш батериите — каза той на Ферети. В тая буря няма да хванем никакъв сигнал. Трябва да пробваме пак, като отмине.
— Това е страшно, братче, много страшно — поклати глава Ферети. — Две години съм бил в Саудитска Арабия и никога не съм виждал такова нещо.
Искаше да се изрита сам. Ако не беше хвърлил торбата с книги по Даниел, ако имаше малко повече самоконтрол, нямаше сега да седи безпомощно тук и да си представя как екипът на О’Нийл се задушава някъде до смърт. Знаеше също, че без Даниел статистическата вероятност да се приберат вкъщи е равна на една голяма нула. Бяха в капана на някакъв кошмар и той Лично беше заковал пироните по ковчега.
— Нещо не ми е ясно. Защо просто не се опитаме сами да включим Старгейт? Дали е чак толкова трудно? — предложи прагматикът Райли.
— Ей, това е идея — Ферети подбели нагоре очи, а след това обясни защо няма да стане. Ако завъртиш това нещо в обратен ред, ще се рематериализираме някъде в безкрайния вакуум на откритото пространство. Имаш ли представа колко хиляди милиони шибани комбинации има по това колело?
— Не. Колко? — попита кисело Фриймън. Ферети започна да пресмята наум, но след това забеляза, че Фриймън му се хили насреща.
— Затваряй си устата, Фриймън.
Войниците отново се умълчаха, приковали поглед в големия правоъгълник на входа. Приличаха на част от древна сюрреалистична драма — публиката, чакаща в огромна каменна зала да влязат артистите.
На няколко километра от тази необичайна сцена, отвъд тътена и съскането на вятъра, по хоризонта започна да се изкачва продълговат астероид, който ставаше все по-ярък с падането на нощта. Тази безформена перла беше луната на планетата. Изведнъж тя бе засенчена от триъгълно очертание, което се движеше по небето. Няколко секунди по-късно сянката се плъзна и изчезна.
Последната светлина на последното слънце бързо гаснеше зад плътната завеса на носения из въздуха пясък. При това светлината на сцената в предверието започна да намалява, очертанията на радиостанцията се разтвориха и потънаха в настъпващата нощ.
Войниците чуха, че нещо се приближава откъм входа. Всички насочиха пушките си натам. Чуваше се непогрешимият звук на метал, дрънчащ върху друг метал. Каската на Ферети вибрираше върху радиото. В следващия миг цялото оборудване, а след това и целият под на пирамидата започна да се тресе.
— Земетресение! Само това ни трябваше, земетресение!
— Не е земетресение, — надвика боботенето Фриймън, като потърси убежище между колоните.
Друсането и шумът ставаха все по-силни.
Един летателен апарат с формата на пирамида кръжеше над бурята и бавно се снижаваше. Ярки лъчи прорязваха нощното небе около него. Тази летяща пирамида се приземяваше на площадката отгоре на голямата пирамида на земята.
Разгънаха се дълги механични подпори, които се насочиха надолу като ноктите на орел, докато триъгълният кораб се снижаваше точно над върха на огромната каменна постройка. Подпорите за приземяване се застопориха в гнездата си. Това бе обяснението, което поколения учени не успяваха да намерят, отговорът на загадката на голямата пирамида, наречена Хуфу. Била е построена като площадка за кацане на точно този вид летателно средство.
Щом кацна благополучно, части от бронираната повърхност на гигантския космически кораб се задвижиха. Започнаха да се отварят и разгъват огромни участъци от външните стени. Като сложно техническо оригами той започна да се превръща от космически кораб в последен етаж на пирамидалния дворец.