Тълпата го гледаше неразбиращо, докато избутваше момичето обратно в стаята.
— А сега, лека нощ!
Той дръпна пердетата и въздъхна с облекчение. Последното, което искаше, е да вкара в беля момичето. Обърна се и я погледна.
— Извинявай, че стана така.
На лицето й се изписа изненада. Миг след това тя пак заразвързва робата си.
— Не, не, няма проблеми.
Даниел й даде знак да спре и тя го направи, макар и напълно объркана. Той й посочи да седне на леглото. Прекоси стаята и седна с гръб опрян в стената, така че да е достатъчно далеч от нея. Спогледаха се. Даниел се усмихна. Момичето се усмихна. Още известно време се гледаха така.
От мига, в който я зърна, единственото желание на Даниел бе да е близо до нея и спокойно да превъзмогне езиковите и културните различия между тях двамата. Сега, когато тази възможност му се беше предоставила, той не знаеше какво да каже.
Ковалски, Браун и О’Нийл бяха заведени да спят в другия край на същата сграда. Всеки получи отделна стая, излизаща в общ салон. Бяха се събрали в салона, единствената стая, която имаше прозорци. Браун с помощта на радиостанцията се опитваше да вдигне Ферети и останалите по всевъзможни начини.
О’Нийл стоеше на един от прозорците, откъдето се виждаше как бурята се блъска в огромните стени, заобикалящи града. Обърнат с гръб към останалите, О’Нийл разсеяно въртеше нещо между пръстите си. Това бе оранжевият ключ, който взе от устройството, скрито във вътрешността на количката с оборудване. Щом пердетата към главния вход се разтвориха, О’Нийл бързо пъхна ключа в джоба си. Ковалски извади пистолета си от кобура.
Имаха посетител. Беше Скаара, който започваше да следва О’Нийл навсякъде. Желанието му да не се откъсва от полковника го превръщаше в малцинство от един човек. Хората от Нагада, както и личните войници на О’Нийл усещаха опасната непредсказуемост, която се излъчваше от мъжа с черната барета, и се опитваха да се държат на разстояние. Всички, с изключение на това момче — първият човек, когото О’Нийл уплаши. Сега то го следваше навсякъде и изучаваше всяко негово движение. Щом влезе в стаята, Скаара бързо седна в ъгъла до стената, за да покаже, че няма да им пречи. Ковалски погледна О’Нийл, който кимна, че момчето може да остане.
По време на угощението О’Нийл беше забелязал тийнейджъра, който седеше в сянката и наблюдаваше. Точно това правеше и сега.
О’Нийл остави Браун и Ковалски и влезе в личната си стая, където седна на един от неудобните столове. Уплашено, но решено да действа безстрашно, момчето влезе в стаята и седна на няколко крачки от него.
Без да обръща внимание на хлапето, О’Нийл извади цигара и я запали. Когато щракна запалката и се появи пламък, момчето подскочи от уплаха. Въпреки това обаче, когато успя отново да си поеме дъх, то посегна и извади една цигара от пакета на О’Нийл, след което започна да подражава на движенията на полковника и да се преструва, че пуши.
— Запалка — произнесе отчетливо О’Нийл и подхвърли Зипото на Скаара. Момчето я щракна няколко пъти очаровано, преди несръчно да запали края на цигарата си. О’Нийл погледна момчето и си тръсна пепелта от цигарата. Скаара направи същото.
Двамата поседяха известно време така. Скаара започваше да се чувства доста самоуверен. Той в края на краищата беше единственият, който стоеше при тези забележителни гости. О’Нийл забеляза напереността на момчето и не можа да се сдържи. Дръпна си здраво от цигарата и пое дълбоко дима. С хитра усмивка на лицето Скаара повтори движенията му, но в секундата, когато парещият дим навлезе в дробовете му, очите му изскочиха и той се задави. Преви се на две, стигна с препъване до леглото и се стовари върху него.
Браун и Ковалски чуха, че момчето кашля, но решиха да не проверяват какво става.
Когато най-накрая пристъпът на кашлица премина, Скаара се изправи на леглото и хвърли гадното нещо на пода, решен никога вече да не пуши.
— Добра идея. — каза полковникът и загаси цигарата си, а след това стъпка и хвърлената от момчето. Когато вдигна поглед, го очакваше неприятна изненада. С все още насълзени очи, момчето се пресягаше към пистолета, с който беше видяло О’Нийл да стреля същия следобед при главната порта на града. В мига, в който пръстите на любопитния младеж докоснаха цевта, прогърмя гласът на О’Нийл.
(Да ме извинят автора, преводача, или който там трябва, но О’Нийл при портата е стрелял с пушката си, както пише там. Но, както и да е. Victor from http://bezmonitor.com :-)))
— Не! Опасно!
О’Нийл затисна ръката на момчето върху леглото и изби пистолета настрани. След това нарочно удари Скаара по ръката, удари го силно. Ковалски и Браун влязоха точно в момента, в който О’Нийл с пистолет в едната ръка, разтърсваше момчето с другата и повтаряше: