Даниел отиде да види какво прави. Тя прекара една линия през върха на пирамидата и над нея нарисува едно кръгче. Това беше същия знак, който Даниел беше открил на покривните камъни, седмия символ, който отвори кода на Старгейт.
— Това е знакът на Земя! Знаеш ли този символ?
Шаури погледна много нервно Даниел. Беше нарушила един от основните закони на народа си, простъпка, която можеше да доведе до незабавна екзекуция. Тъй като още не беше умряла, тя реши, че Даниел не е пратеник на боговете, който има за цел да подложи града на проверка. Но сега имаше един друг проблем. Трябваше да му обясни колко безкрайно опасна е ситуацията. Знаеше, че ще иска да научи повече, но тя не можеше да му помогне, преди той да разбере колко опасни са писането и четенето.
Нахлупил над лицето си качулката на робата, която му даде Шаури, Даниел вървеше след нея под светлината на факлата й. Докато се промъкваха крадешком по криволичещите улички Даниел осъзна, че Нагада е построена на хълм. Приближаваха корала, където нощуваха стотината мастаджи, които бяха „парфюмирали“ нощта със зловонния мирис на пресен тор. В далечината се мержелееха очертанията на градските стени. Внезапно Шаури спря пред висока каменна сграда с портал, украсен с изящна стреловидна арка. Тя го поведе за ръкава в тъмния като в рог атриум, където на трепкащата светлина на факлата Даниел успя да огледа останките на изоставена постройка, вероятно използвана по-рано за покрит пазар. Сега обаче, ако се съдеше по наситената миризма на животински изпражнения, служеше за място за събиране на тор. Очите на Даниел се насълзиха от парливото зловоние.
Като навлязоха по-навътре във вонящия мрак, Шаури му показа каменно стълбище, което водеше надолу и свършваше в стена. И да е имало врата в края на тези стълби, тя отдавна бе зазидана с големи камъни. Въпреки това те слязоха надолу. По средата на пътя Шаури подаде факлата на Даниел и бръкна в една дупка между стълбите и стената. Откачи някаква скрита кука и бутна един от каменните блокове, при което се разкри тесен отвор — точно колкото да могат да се промъкнат.
Озоваха се в мазето на сградата сред гъста гора от греди, подпиращи дървения таван над тях. В няколко посоки Водеха ниски коридори. Шаури взе факлата от Даниел и го поведе по един от тях. Не беше слизала тук от малка, но само след един-два грешни завоя стигнаха до началото на още едно тясно стълбище. То беше много старо, изсечено в един-единствен голям камък, който на няколко места беше започнал да се рони. На дъното на тези стълби се озоваха в правоъгълна стаичка от пръст. В тъмнината се виеха още тунели, но Шаури приближи факлата до зацапаната стена и освети символа за земя: слънце върху пирамида.
Изумен, Даниел се приближи до стената и го докосна. Беше гравиран прецизно в гладък участък на каменната стена. Бе и единственото написано нещо в стаята. Даниел се замисли за момент, а после забеляза, че всички стени са направени от грубо изсечен камък. Всички, освен участъка около символа. Следвайки инстинкта си, той започна да бърше вековната мърсотия около единствения йероглиф и накрая откри това, което търсеше — пролука.
Знакът бе изсечен в центъра на някаква врата. Той изстърга, доколкото можа, мръсотията между вратата и касата и вкара пръсти в цепнатината. Напъна се с всички сили и успя да я премести около сантиметър. Шаури подпря факлата на стената и се включи в бутането. Най-сетне вратата се отвори. Даниел вкара факлата през отвора.
— Боже Господи!
Даниел не можеше да повярва на очите си. Вътре имаше тесен коридор, висок около метър и половина и петнайсетина метра дълъг. Всеки сантиметър от него беше гъсто изписан с египетско йероглифно писмо, отдавна мъртъв език, на който той можеше да чете и пише перфектно. Имаше портрети, нарисувани сцени, гравюри и релефи в класически стил. Но най-вече имаше текстове, дълги ивици йероглифно писмо, изсечено в стената.
Даниел реши, че сигурно е умрял и е попаднал в рая на — египтолозите. Шаури го беше довела в буйна гора от мистериозни знаци, вероятно най-гъсто изписания и преписан палимпсест на света. Наситен, спираловиден ребус, който въпреки подобния на Талмуда объркан формат, беше сътворен с религиозно старание, превръщащо стаята в олтар. Даниел облиза устни и навлезе по-навътре в стаята.
Шаури също не можеше да повярва. Като всички в Нагада, тя смътно знаеше какво представлява писмото, въпреки че не можеше да пише. Като дете с приятелчетата си бяха измислили няколко символа и си пишеха бележки в пясъка. Когато обаче ги разкриха, бяха наказани много строго.