— Търся Джексън — каза О’Нийл на момчето, което естествено не го разбра. — Сещаш ли се, Джексън — той вдигна якето, но Скаара продължаваше да гледа недоумяващо. Другите момчета бавно започнаха да се приближават. Как да ги накара да разберат въпроса му? като заговори бавно и много отчетливо, той заобяснява:
— Търсим … Джексън.
О’Нийл сви пръсти в кръгчета пред очите си, за да наподоби очила. Момчетата повториха движението му и се засмяха.
— Не, друго имам предвид… — О’Нийл се престори, че киха.
— О! — Всички веднага го разбраха.
Скаара взе от О’Нийл якето на Даниел и извика някаква команда на животните. След миг към оградата в тръс се приближи най-мърлявият член на стадото — „Малка хапка“, цвилещ като автомобилен мотор, който има остра нужда от смазване.
Скаара поднесе якето към носа на мастаджа. Когато миризмата на Даниел проникна в огромните ноздри на животното, то изведнъж се изправи на задните си крака и нададе мощен рев, който събуди половината град.
Скаара извика на Набе да я пусне навън. Щом вратата се отвори, голямото животно изхвърча от корала с бясна скорост. Вече доста се беше отдалечила, когато Скаара изпрати момчетата да я следват.
— Умно момче — каза О’Нийл.
В небето кръжеше нащърбена и избледняла пирамида, а из под нея излизаха ярки лъчи светлина. Отдолу се виждаше полуизличеното изображение на момчето-цар, пременено с всички атрибути на фараоните и протегнало ръце нагоре към светлината. В краката му бяха коленичили няколко древноегипетски богове, свели молитвено животинските си глави.
Даниел замислено се почеса по брадата. Вече беше сигурен, че тази поредица от рисунки е първата. Историкът, който е слязъл в тези катакомби, е започнал с тази история — странната коронация на момчето-цар. Шаури се беше облегнала на срещуположната стена и с всички сили се опитваше да не заспива и да помогне на Даниел в работата му. Никога не беше виждала съсредоточеност като тази, която той влагаше в заниманията си.
— Барей биди пееш — попита я той. — Шапа? Шаана?
— Чанада — поправи произношението му тя.
— Чанада седма мизнах, не: миз мирназ. Чан-ада седма мирназ, мин?
— Мин — каза тя с усмивка.
— Май си намерил онова, което търсеше? — проехтя един глас от тъмнината.
Шаури ахна, а Даниел от изненада замахна бясно с факлата по посока на гласа. Беше О’Нийл, който вървеше приведен под ниския таван на тясното помещение, следван от Ковалски.
— Изкара ми ангелите — извика Даниел. Сърцето му биеше бясно. — Как попаднахте тук?
— Мислех, че не говориш езика им — каза раздразнено О’Нийл, докато влизаше все по-навътре в хаотично изрисувания коридор.
— Това е древноегипетски — обясни Даниел, — но както и всичко друго в културата им, и той се е развивал самостоятелно. Ако обаче човек познава гласните и вземе под внимание неутрализацията на аспирацията и загубата на апикалните и финалните консонанти…
— Обясни ми го на прост английски, Джексън.
— Трябваше просто да се науча да го произнасям.
— Това място си е бая гадно — заяви Браун, който се появи зад ъгъла с мощен фенер в ръка. — Прилича на гробницата на крал Тут, превърната в станция на метрото, цялата в графити.
О’Нийл се интересуваше само от едно нещо:.
— Какво пише тук, Джексън?
Възбуден, нетърпелив да обясни току-що наученото, Даниел тръгна покрай изобилието от йероглифи като дете в сладкарница.
— Това е … ами, това е просто невероятно. Тези стени разказват историята на първите заселници на тази планета. Тези хора са дошли през Старгейт преди около десет хиляди години. Тук пише…
Даниел отиде при началото на една дълга поредица от рисунки и йероглифи и бързо започна да прокарва пръст по стената.
— Един пътник от далечни звезди, избяга от един умиращ свят, търсейки начин да удължи собствения си живот. Тялото му беше болно и отслабнало, но въпреки всичката си мощ и познания той не можеше да предотврати собствената си смърт — преразказваше Даниел. — Очевидно целият му род започнал да изчезва, затова той претърсвал галактиките за начин да измами смъртта. Вижте тук…
Даниел отново се втурна към друга поредица рисунки. Докато слушаше Даниел, О’Нийл беше напълно завладян от разказа. Сякаш всяка дума, която Даниел казваше, оживяваше ярко във въображението на О’Нийл. Тези видения не го изненадаха особено, но потвърдиха някои от най-мрачните му предчувствия. Той слушаше продължението на разказа на Даниел.
— Тук пише, че стигнал до „един свят, пълен с живот“. Там срещнал „примитивна раса, подходяща идеално за нуждите му.“ Човешки същества! Биологически вид, който той можел да поправи и поддържа безкрайно дълго. Осъзнал, че в човешко тяло има шанс за нов живот. Точно тогава открил момчето!