Даниел се премести при поредица странни рисунки. На стената грубо беше изсечена летяща пирамида, която кръжеше над човек, закрил очи от ярката светлина. Около рисунката имаше още няколко бягащи фигури. Даниел посочи фигурата под пирамидата.
— Пристигнал в някакво село. Пише, че селяните побягнали, уплашени от това, че „нощта станала ден.“ Но едно малко момче се приближило до светлината. „Любопитно и без страх,“ то влязло в капана. Ра взел това момче и се вселил в него. Като някакъв паразит, който си търси гостоприемник.
Прехвърлен в тази човешка обвивка, той се обявил за господар на цялото човечество. Първият фараон — Ра, богът на слънцето!
Това беше частта, която О’Нийл очакваше да чуе. Той бавно се приближи и заразглежда рисунките, докато Даниел продължаваше.
— С помощта на Старгейт, Ра — или Реаю, както го произнасяли, докарал хиляди хора тук на тази планета като работници в кварцовите мини. Точно като онези, които видяхме. Очевидно материалът от кварцовите мини, който се добива тук, е основополагащия камък на цялата му технология. Само с него той можел да поддържа вечен живот.
— Но на Земята се случило нещо — бунт или въстание. След стотици години потисничество хората издебнали когато Ра бил тук, от тази страна на Портата, и въстанали, победили охраната на Ра от богове и заровили Старгейт, така че Ра да не може да се върне. Понеже се опасявал, че и в този свят може да избухне въстание, Ра забранил четенето и писането. Не искал хората тук да си спомнят истината. Тези рисунки тук са единствената летопис, която имат, и никой от тях не може да я прочете! Това е изумително.
Когато свърши, Даниел зачака отговора на О’Нийл, но той не каза нищо, не помръдна. Само се взираше в стената, а на лицето му бе изписан израз на дълбока, отнесена съсредоточеност.
— Джексън, я по-добре ела тук — Ковалски беше взел фенера и разглеждаше стената. — Кажи ми дали това не е … Абе, просто ела тук.
Той беше толкова развълнуван от откритието си, че Шаури импулсивно скочи да види какво има.
Ковалски беше само на десетина метра от групата, но при ниския таван, тъмнината на факлите беше трудно да се стигне до него. Мястото определено не беше подходящо за хора, страдащи от клаустрофобия.
Зад ъгъла Ковалски беше стигнал до задънения край на коридора. Оградена от всички страни от свещени надписи, там се издигаше една единствена тънка каменна колона с вертикален картуш. Независимо, че отчасти беше заровена в пясъка, Ковалски успя да забележи голямата прилика с картуша в средата на покривните камъни. Даниел също. Щом зави зад ъгъла и видя олтара, той разбра, че са намерили ключа към Старгейт.
— Сигурно са го държали тук с надеждата, че някой ден портата на Земята ще бъде отворена отново — каза Даниел и като приближи факлата до стената, се опита да разчете картуша. Не разбра нито един знак, което беше окуражаващо. Това вероятно означаваше, че съзвездията са изобразени под ъгъла, под който се виждат от това място във вселената, където и да беше то.
— По дяволите, — сети се изведнъж той. — Бележникът ми остана в стаята. Направих списък на всички знаци върху…
— Якето ви, сър.
Ковалски безцеремонно тикна якето в ръцете на Даниел, а след това се захвана да изравя последните няколко знака от влажния пясък. Даниел направи справка с бележките си. Естествено, най-горният символ на картуша съвпадаше с един от онези в списъка му.
— Готово — обяви Даниел. — Символите съвпадат.
— Проблем. Голям проблем, — гласът на Ковалски звучеше мрачно. Светлините от фенера и факлата се срещнаха и осветиха първо високия войник, а после долната част на картуша. Последният символ беше счупен, нямаше го.
— Къде е седмият знак?
Ковалски трескаво започна да изгребва шепи влажна пръст и да ги хвърля настрани. Даниел бързо го спря и пое контрола над разкопките. Той порови внимателно при основата на стената и откри изпотрошените парчета от седмия символ, едно по едно.
Прекараха дълго време в опити да сглобят парчетата. Трябваше им достатъчна част от символа, за да го отличат от останалите по колелото на Старгейт. След двадесет минути осъзнаха, че е безсмислено. Или плочката е била счупена целенасочено, или просто е разрушена от дългите години в пясъка. Нямаше и следа от последния символ.
Даниел и войниците бяха потресени. Имаха чувството, че невероятният им късмет в крайна сметка ги е изоставил. Изглеждаше много символично за случая, че са се събрали в задънения край на тунела. Сега шансовете на екипа за връщане бяха два вида: малки или никакви. Дълго време мина, преди някой да проговори.