— Седмият знак би трябвало да е отправната точка, нали? — попита О’Нийл. — Питай момичето. Може би тя знае знака на тази планета.
Шаури, която наблюдаваше развитието на нещата, се досети какво пита полковникът и поклати отрицателно глава.
Даниел въпреки всичко й зададе въпроса, а след това се обърна към О’Нийл:
— Няма смисъл, не може да напише нищо друго, освен името на Ра.
— В такъв случай поемаме обратно към пирамидата. О’Нийл се изправи и взе факлата на Шаури. И понеже никой от останалите не понечи да стане, той се изрази по-ясно:
— Тръгваме незабавно.
— Не разбираш ли? Не можем да го накараме да заработи без последния символ — извика му Даниел. О’Нийл дори не се обърна.
15
Златната летяща машина
Когато главните порти се отвориха, в града влетя огромна купчина пясък. О’Нийл изведе войниците си, без да се съобразява с никого. Сега беше твърдо решен да се върне в пирамидата, сякаш знаеше какво точно да направи, когато стигне там. Даниел, който съвсем не гореше от нетърпение да тръгне, изостана при портата, за да се сбогува с Шаури и да се опита да й обясни, че ще се върне.
Ковалски се обърна и извика:
— Джексън, бегом марш.
— Зарежи го. Вече не ни е нужен.
Ковалски му хвърли още един поглед. Отношението на О’Нийл му беше непонятно. Двамата с Браун се спогледаха, а в главите им се въртеше една и съща мисъл — американският корпус на морските пехотинци не изоставя хората си, кардинално правило. Даже ако взводът ги смята за досадни тъпаци.
Най-накрая Даниел успя да се откъсне от портата и се затича да настигне групата.
— Ей, чакайте — извика той, погрешно сметнал, че откриването на картуша му е спечелило пълноправно членство в екипа.
Ковалски се обърна и погледна Даниел и забеляза нещо друго на дюните зад него.
— Полковник О’Нийл, май сме си спечелили приятели.
Скаара и бандата му пастирчета се приближаваха, яхнали Малка хапка, готови да се включат в отряда.
— Джексън — излая О’Нийл, — разкарай тези хлапета.
О’Нийл продължи напред, без да забавя крачка, а Даниел се обърна и викна нещо на момчетата на техния език. Те го разбраха достатъчно добре и спряха, но не се обърнаха да си вървят. Когато след няколко минути О’Нийл се обърна да провери, хлапетата още вървяха на около стотина метра след войниците.
— По дяволите, Джексън, казах ти да разкараш тези хлапета!
— Опитах се! — изкрещя му в отговор Даниел.
— Сър — намеси се с предложение Ковалски, — можем да стигнем много по-бързо, ако ни качат.
О’Нийл беше някъде другаде. Той не чу и дума от това, което каза заместникът му. Като продължаваше да се взира в момчетата, той извади пистолета си от кобура, прицели се и произведе три бързи изстрела.
— Какво правиш?! Спри! — извика Даниел, но беше прекалено далече, за да направи нещо. Г О’Нийл стреля още три пъти, куршумите разровиха земята пред мастаджа и тя тромаво затанцува от уплаха. Момчетата скочиха от нея и се разбягаха на всички страни, за да се скрият зад дюните.
Когато стрелбата свърши, всички погледнаха ядосано и ужасено О’Нийл.
— Как можеш да стреляш по деца? Какво ти става?
Даниел беше изпаднал в бяс. — Ами ако улучиш някое!?
Ковалски и Браун мълчаха, но си задаваха същия въпрос. Това обаче нямаше никакъв ефект върху О’Нийл, който веднага се обърна и продължи пътя си, като зареди в движение.
Скаара подаде глава над дюната и загледа как групата бавно изчезва все по-дълбоко в пустинята. Сърцето му блъскаше като лудо в гърдите му. Новият му приятел, мъжът с черната барета, го беше предал. Когато Набе се свлече до него, зачуден какво да правят, Скаара извърна глава, въпреки че беше от ясно по-ясно, че е сломен.
О’Нийл нареди на Браун да отброява крачките. Тъй като времето ги притискаше, той им заповяда да маршируват като армиите на Рим преди две хиляди години — петдесет крачки на бегом, после петдесет ходом, после пак на бегом. По този начин покриха двучасовото разстояние до кариерата за около тридесет и пет минути. След двадесет минути О’Нийл вдигна поглед и видя нещо, което го накара да замръзне на място.
— Какво, по дя…
Сега имаше две пирамиди, едната кацнала точно върху другата. Златните стени на горната пирамида, покрити с подобни на йероглифи символи, бяха отворени в хоризонтални участъци и откриваха сложната машинария под повърхността им. Златната летяща машина, която беше кацнала отгоре на пирамидата, изглеждаше едновременно много древна и много модерна. Отвътре очевидно беше куха, с конична форма, защото като златна раковина прилепваше отгоре на разположената под нея постройка. Виждаше се само най-долната третина от първата пирамида.