Не можеше да стои там повече. Тръгна безшумно към входа, водещ към наклонената Голяма галерия, когато от тъмнината към него се устреми светло кълбо с големината на граната. Отскочи встрани и зарядът експлодира в стената зад него със страшна сила, а по пода се посипаха парчета гранит.
Ковалски изскочи от укритието си и стреля напосоки към мястото, откъдето беше видял да се изстрелва мощният залп. В този миг усети как някой изби пушката от ръцете му с един-единствен силен удар отстрани. Той се обърна и застана лице в лице с нападателя си. Това беше друг от войниците Хороси. Голямата глава на това същество — стилизирано изображение на ястреб, изглеждаше направена от същия метал като бронята на тялото му. Непокритите части на тялото му бяха изключително мускулести.
Тъй като беше прекалено близо, за да стреля с дългата си пушка, воинът халоса с две ръце Ковалски по брадата и отметна главата му рязко назад. Ковалски успя да хване оръжието, преди противникът му да има време да отстъпи и да стреля. Двамата се счепкаха и Ковалски доби самоувереност. Ръкопашните схватки бяха негов специалитет, а противникът му, макар и опитен, не беше от неговата класа.
Ястребът имаше необикновено оръжие, което поставяше Ковалски в неравностойно положение. Докато двамата мъже се бореха за пушката, той ръгаше и удряше с острия си клюн. Ковалски го отблъскваше, като натискаше пушката нагоре и атакуваше незащитения пояс на мъжа. Използвайки оръжието като допълнителна опорна точка, той нанесе зверски ритник в стомаха на другия мъж, от което онзи се преви на две. Ковалски изтръгна оръжието от ръцете му, но в мига, когато тръгна да атакува, изотзад върху главата му се стовари удар като от парен чук. Преди да загуби съзнание, Ковалски се извърна и срещна погледа на още един чифт безизразни птичи очи. Прекалено късно осъзна, че врагът работеше по двойки.
Даниел беше наблюдавал цялата сцена. Стоеше на няколко крачки встрани, вкаменен от ужас. Боят приключи толкова бързо, и сега Ковалски — най-силният човек, който познаваше, бе победен о тези невъзможни и въпреки всичко безкрайно познати същества. През цялото време, докато учеше египтология, и през ум не му беше минавало, че древните богове може и да са истински.
Докато отстъпваше бавно назад в мрака, той чувстваше как пулсът му оглушително блъска в тъпанчетата. Щом Ковалски падна, двойката Хороси се раздели и изчезна в тъмнината. Умът му запрепуска в хиляди посоки, а притокът на адреналин в кръвта му се засили многократно. Даниел си пое дълбоко дъх и се опита да се съсредоточи. Когато онова нещо се върне, каза си той, използвай пушката. Концентрирай се: насочи пушката към главата му, не към стомаха, Ковалски го изрита в стомаха — и след това дръпни спусъка.
Зад него имаше нещо. Той почувства как то бързо приближава иззад колоната, но преди да успее да реагира, то го хвана. Една силна ръка го сграбчи отзад през устата и дръпна главата му назад, за да оголи гърлото му. Очите на Даниел се ококориха като сребърни долари, сигурен беше, че песента му е изпята и очакваше всеки момент да усети как леденото острие на ножа му прерязва гърлото.
В този момент дочу шепот:
— Нуждая се от помощта ти. — Устните на О’Нийл бяха буквално вътре в ухото му. — Отиваме при Старгейт и ти ще ме прикриваш, разбрано?
Полковникът почака, докато усети, че Даниел кимва за „да“, а след това хвана главата му под мишниците като футболна топка и се подаде зад колоната да огледа коридора. Брегът изглеждаше чист, затова той изправи Даниел и го блъсна в стената, за да привлече изцяло вниманието му.
Виждаше, че Даниел е на ръба да изперка, затова му заговори съзнателно спокойно, почти безгрижно.
— Слушай сега как ще го направим. Ще вървиш след мен напред, но непрекъснато ще се обръщаш назад и ще стреляш по всичко, което ни следи. Да тръгваме. Бързо.
Той се пресегна и свали предпазителя на пушката на Даниел. Секунда по-късно те вече тичаха с всички сили навътре в пирамидата.
Какво го караше да направи О’Нийл? — пищеше един глас в главата му. Та това беше Преддверието! Още бяха безкрайно далече от стаята на Старгейт, а останалата част от пътя щеше да бъде в пълен мрак. Даниел започна да забавя крачка, но изведнъж осъзна, че алтернативата на това да се държи за О’Нийл е да се изправи сам срещу Хоросите. Той увеличи скоростта си и се втурна извън обсега на последните слънчеви лъчи светлина, преминаващи през квадратните прозорци.
О’Нийл запали една шашка в движение и я размаха безразборно над главата си, за да стане по-трудна мишена. Веднага щом се ориентира, той запрати шашката като томахавка далеч напред. Когато минаха покрай нея, Даниел побърза да излезе от светлината, а след това се обърна и затича гърбом, за да гледа дали някой се опитва да ги проследи.