Когато издигащата се бляскава бяла светлина стигна над главите им, те се озоваха в друга стая, застанали на идентичен медальон.
В почти пълната тъмнина Даниел си намести очилата и забеляза, че от три страни са заобиколени от разперените крила на някаква статуя. Надвисналата над тях заплашителна фигура беше висока поне два метра и половина и бе изработена от един единствен блок лъскав, черен камък. В лицето на неприятния им домакин Даниел разпозна Хнум — бога с глава на овен.
Даниел правилно предположи, че се намират точно над стаята с медальоните, вътре в странния апарат, който беше кацнал отгоре на пирамидата. Стражът Хорос стисна още по-здраво яката на Даниел и зелената униформена риза се усука около врата му като въже.
И пак двамата с О’Нийл се запрепъваха с наведени до коленете си глави.
Придвижваха се по някакъв излъскан под. Бронята на стражите тихо подрънкваше в мрака. Акустиката подсказваше на Даниел, че стаята около тях е достатъчно голяма, за да накара тези шумове да изглеждат много незначителни. В тъмнината пред тях се разнесе звънът на някаква голяма камбана. Миг по-късно цялата зала се изпълни с нисък тътен, който звучеше като боботенето на механични тимпани. От няколко страни едновременно стаята беше пронизана от ослепителна светлина, щом огромните двадесетметрови панели по дебелите външни стени на пирамидата започнаха да се отварят с плъзгане. Целият процес напомняше по изящност на дванадесет малки земетресения.
Намираха се в дълга правоъгълна зала с много висок таван, подобна на примитивна катедрала. От изящно изваяните тънки колони подпиращи тавана в единия край на стаята, ги гледаха огромни лица. Облицованият под представляваше сложна симетрична мозайка.
Докато панелите над главите им продължаваха да се плъзгат, Даниел съзря златен трон, изваян майсторски и инкрустиран със скъпоценни камъни. Тронът стоеше на платформа, до която водеха стълби. Точно над него висеше огромен диск с релефен уджат — Окото на Ра. Беше същият като онзи, който висеше на главния площад в Нагада, само дето този явно беше изработен от масивно злато. По средата на пътя към трона Хоросът дръпна рязко Даниел за яката и го накара да падне на колене на пода. О’Нийл за кратко се сборичка с пазача си, но Даниел го посъветва шепнешком да коленичи.
О’Нийл неохотно се обърна и бавно се отпусна на колене, като през цялото време гледаше предизвикателно Анубис и внимателно изграждаше у него погрешната представа, че се съпротивлява само символично, за собствено удовлетворение.
Слънчевата светлина вече се изливаше от всички страни и къпеше стаята в топъл, жълт блясък. От двете страни на трона струяха два снопа светлина и се сливаха в слънчевия диск. Зад трона се отвориха две врати и зад тях се разкри още една, по-малка стая.
През вратата влязоха деца между 2 и 19 години и в плътна група се изкачиха на платформата с трона. Оскъдното им облекло беше като на древноегипетските придворни. Бяха босоноги, с много къси полички около бедрата и обсипани със скъпоценни огърлици около вратовете. Пазеха нещо в средата.
Когато децата се разпръснаха, посетителите видяха това, което бяха наобиколили — една смразяваща с приликата си статуя на най-върховния фараон, бога на слънцето Ра.
Това беше зашеметяващо произведение на изкуството, изработено изцяло от злато, инкрустирано навсякъде със скъпоценни камъни. Всеки детайл — дългата, сплетена брада, двете змии, извиващи се от накита за глава, изрисуваните очи — беше пресъздаден с поразително майсторство. Съвършено пропорционалните му ръце бяха сключени на гърдите и държаха традиционните символи на властта — гегата и млатилото. Овчарската гега символизираше Трудолюбието, а млатилото въплъщаваше Господството, особено над робите.
Зловещото безизразно лице смътно наподобяваше една от прочутите смъртни маски на Тутанкамон. Но само един поглед на тази стряскаща с живостта си статуя караше маската на Тот да изглежда аматьорска. Това много по-заплашително изображение превръщаше най-великия артефакт на египтяните в безнадеждно сантиментална карикатура.
Даниел се чудеше дали стражите ще му дадат възможност да се приближи и да огледа блестящия идол, когато той внезапно помръдна. Бавно и предпазливо нещото пристъпи напред. Съзнанието на Даниел изплува от дълбините на съсредоточението и той зяпна.