Фигурата — облечена по подобие на древните фараони, тръгна към трона със сурово изящество. На врата му висеше огърлица, отрупана с едри късове червен яспис и лъскав черен оникс. Около кръста му беше увита пола от корав брокат, която се спускаше до коленете.
— Царят на фараоните Ра — прошепна Даниел с нещо средно между ужас и наслада.
Двамата с О’Нийл се спогледаха, а после отново обърнаха погледи към странното същество, което продължаваше да се движи към трона доста бавно. Подобно на шлема на Анубис, кожата му сякаш едва-едва блестеше и излъчваше някакво призрачно сияние. Даниел се зачуди дали не е направен от същата неподлежаща на идентифициране материя като Старгейт.
Когато стигна до изящния трон, на двадесет крачки от гостите, фигурата внезапно седна с нормална човешка скорост и се наведе напред, за да ги огледа. Измина почти минута, преди Ра бавно да вдигне ръка и да махне с пръст към Анубис. Войникът се подчини на заповедта, посегна към гърлото си и завъртя с показалец някакво малко копче. В същия момент голямата глава на чакал започна да се прибира назад от върха на муцуната. Страховитият шлем бе направен от някакъв „умен“ метал — сплав, способна да запамети и изпълни сложна последователност от команди. Част по част шлемът се отдръпваше назад със сложно надипляне, докато отдолу се показа човешко лице.
Красивото смръщено лице принадлежеше на едър млад мъж. Маската продължи да се сгъва назад и накрая се прибра в тънкия метален нагръдник около врата на младежа.
Американците не можеха да повярват. Никога не бяха виждали технология, която дори малко да се доближава до тази. Даниел нервно погледна към фараона, а малко след това Ра кимна лениво по посока на децата. Неразбираемата му наглед команда беше преведена сред бъркотия от настойчив шепот и не след дълго две деца на не повече от 10 години изнесоха голям поднос. Върху него, разглобено на съставни части, лежеше устройството, което О’Нийл очакваше да намери в тайното отделение на количката с оборудването.
Момчетата нервно се приближиха, колкото им позволи смелостта, сложиха таблата пред обречените посетители и изприпкаха обратно на безопасно място сред групата. Даниел внимателно разучаваше електронните части, без да е сигурен какво точно представляват. Той пошепна на О’Нийл, който не откъсваше поглед от мъжа.
— Какво е това нещо? — попита го той, без да очаква или да получи отговор. — Виж, тук има думи, приличат на упътване. — В следващия момент Даниел осъзна, че напечатаните думи са част от предупредителен етикет, международния символ за ядрена опасност. Не му отне много време, за да се сети какво има на таблата.
— Това е бомба, нали?
Първата реакция на Даниел беше гняв. Бомба? Как можеше О’Нийл да направи такова жестоко и глупаво нещо? Но това чувство бързо беше надвито от студените пръсти на страха, които го стиснаха за гърлото. Изведнъж му стана ясно, че двамата с О’Нийл всеки момент ще умрат.
Следващите няколко минути Даниел прекара в търсене на начин да се измъкне от положението. Реши, че ако му се удаде възможност, ще се опита да обясни, че няма нищо общо с бомбата. А също и това, че независимо какво ще се случи, за себе си той е получил всичко, заради което е дошъл. Беше разгадал древната загадка на пирамидите и доказал — поне на себе си, че теориите му за древния Египет са верни. Каквото и да се случеше по-нататък, той беше спокоен. Разбира се, все още искаше да се измъкне от това място жив… Внезапно златната фигура се изправи на трона си. Миг след това цялото му тяло започна да се променя, кожата му загуби златистия си блясък, а шлемоподобната му маска започна да се надипля и се прибра отзад в накита му за глава. Когато странната трансформация завърши, пред тях застана красиво мургаво момче-мъж с дълга сплетена коса. Беше сигурно на не повече от двадесет години, със съвършени форми. Лицето му бе олицетворение на невинността.
Когато нежното лице се показа, войниците, които смятаха този младеж за свой бог, долепиха лица по пода по същия начин, както направиха миньорите, когато видяха медальона на Даниел. О’Нийл видя възможност да използва това, че всички очи са приковани в пода, и атакува мигновено. Той скочи срещу Анубис, като го блъсна в младежа и грабна пушката му. Преди още да се е опомнил, О’Нийл халоса Анубис по врата с приклада на пушката и го свали на земята. С едно бързо движение той плъзна ръка по долната страна на пушката, както беше направил Анубис, при което цевта й се разшири и той стреля по Хороса до Даниел. Изстрелът улучи стража в рамото и го запрати на гладкия под.