При първите признаци на опасност Ра заповяда на децата да го наобиколят. Те бързо изградиха около водача си един вид щит от човешки тела.
Когато О’Нийл се извъртя, за да стреля, оръжието му се насочи срещу стена от ужасени деца. О’Нийл се поколеба. Знаеше, че би трябвало да стреля през децата, но нещо го спираше. Затова се обърна да стреля срещу втория Хорос, който точно зареждаше оръжието си.
Даниел с ужас видя, че вторият Хорос се прицелва в О’Нийл. Той бързо пристъпи в ничията земя между сражаващите се и изкрещя на езика на войника да не стреля. Но беше закъснял. Вторият Хорос изпразни пушката си и взривът разкъса корема на Даниел, който умря на място. Когато тялото му се свлече на пода, О’Нийл използва открилата се възможност и стреля. Стражът отхвръкна назад. Тогава О’Нийл направи втората си пагубна грешка — инстинктивно направи крачка към падналия си другар, въпреки че очевидно бе твърде късно да му помогне. Точно от този кратък момент на колебание и бездействие се нуждаеше Анубис, за да го атакува отзад. Когато О’Нийл се обърна отново към Ра, бе посрещнат от смазващ ритник в гърдите, който го изпрати през глава назад.
О’Нийл успя да се изправи на четири крака и изглеждаше готов да продължи да се бие. Анубис вече се приближаваше с активиран шлем. Зад него воинът с ястребовата глава беше насочил оръжието си срещу О’Нийл. Полковникът се помъчи да се изправи на крака, но внезапно се свлече като чувал с картофи. Ра излезе иззад децата и даде незабележим сигнал на Анубис, който отиде при О’Нийл да го провери. В случай, че мъжът само се преструваше на изпаднал в безсъзнание, Анубис отстъпи и стовари приклада на пушката по главата му. Погледаха го известно време в очакване да помръдне, да даде знак, че още е жив. Анубис претърколи с крак О’Нийл по гръб и предпазливо клекна до него. С едната си ръка стисна носа на О’Нийл, а с другата му запуши устата, като по този начин спря притока на въздух. След това зачака.
О’Нийл не знаеше какво да прави. Даже и след зашеметяващия удар по главата той само се преструваше, че е в безсъзнание. Щом се прегрупираха, той прекрати съпротивата си, защото знаеше, че не може да победи. Сега Анубис му спираше дишането и той с цялото усилие на волята си се удържаше да не посегне към пушката на чакала. Отпусна се за минута, докато тялото му не започна да се разтърсва в конвулсии от липсата на кислород.
Щом разбраха, че още диша, Анубис си дръпна ръката. Най-доброто, на което можеше да се надява О’Нийл сега, бе, че ще го оставят жив, за да го измъчват. Това поне щеше да му остави някаква възможност да изпълни мисията си.
Минута по-късно О’Нийл усети как силната ръка на Анубис го сграбчва за яката и го повлича по пода на залата, като предпазна мярка на няколко крачки по-назад го придружаваше втори войник. Това означаваше, че О’Нийл не може да изненада врага си, но също така означаваше, че те се страхуват от него.
Все още заобиколен от свитата си от деца, Ра се приближи да огледа тялото на Даниел. Изстрелът беше пробил дупка в средата на гръдния му кош. Когато се наведе, Ра забеляза нещо, което страшно го ядоса. Той приклекна до обезобразеното тяло и се взря в медальона, висящ на врата на Даниел. Уджатът, Окото на Ра.
16
Гневът
Ферети изтъркваше метала на катарамата на колана си. От час и половина се опитваше да направи дори и малка драскотина в твърдата каменна стена. Искаше да я остави като знак за всеки нещастник, който бъде хвърлен там, след като той си отиде — по един или друг начин.
Дебелите кръстосани решетки на тавана — единственият вход или изход на влажната гробница — рязко се плъзнаха встрани. Онези, които още можеха да се държат на краката си, се изправиха, примирени с очакващата ги съдба. Но не се случи нищо. Ферети погледна нагоре към отвора в очакване на най-лошото. Вече му беше станало ясно, че трябва да са китайски акробати, за да се измъкнат оттук — четирима мъже, застанали един върху друг на раменете си може би щяха да успеят да достигнат решетките. За отключването им пък да не говорим. Не, имаше само един начин за излизане от тази адска дупка — някои отгоре да ти хвърли въжена стълба.
Точно тогава грубо пуснаха О’Нийл през отвора. Тялото на полковника, който беше в безсъзнание, падна като гюлле и се приземи с шумен плясък. Клетката беше пълна точно с толкова вода, че да не може да се легне. Пленниците трябваше да седят или стоят, а спокойният сън беше невъзможен.
Студената вода незабавно върна полковника в съзнание. Той се изправи и понечи да замахне, но чифт силни ръце се сключиха около него изотзад.